Решавам аз, че ще си закупя адрес в интернет (сиреч domain). Повече за мотивацията ми да го направя – когато тръгне най-накрая ще напиша отделно нещо.
Та, като радетел за развитието на българската икономика решавам, че ще си го купя от България (няма да си давам парите на империалистичните западняци я). Всичко точно, ама от деня, в който реших да го направя ангажирах едва ли не половината блогосфера да ми оправя такъмите.
О, Интернет!
Шест дена младите дружини как с domain-a и DNS настройките се борят.
Световните сървъри трепетно обновяват, на боя реват.
Пристъпи ужасни! Поредний път настройките в панела се изливат
и псувни ги стрелят, и пот се пролива.
Рефреш подир рефреш! Сървър след сървър!
ICN безумний сочи support-a пак
и вика: „Чакайте, рефреш след 24 часа”!
И войните тръгват с викове сърдите,
и “TTL!” гръмовно въздуха разпра.
Дружината отговаря с други вик – „Мамка ви да е*а”