it-place.net > Уроци > Други
Не сте регистриран! Регистрирайте се БЕЗПЛАТНО, за да използвате услугите на сайта!

   Рубрики
 
 
 
 

 Форуми
» SEO и оптимизация
» Всичко за PHP и Perl
» Всичко за C, C++ и .NET
» Всичко за Java и JSP
» Всичко за SQL и MySQL
» Всичко за XHTML и CSS
» Презентация на сайтове
 Програмиране на Паскал част ІІ
  1. Програмиране на Паскал част ІІ
     
Автор  h_a_n_n_i_b_a_l (05.03.2006 19:38)  съобщение до автора
Погледнат  7040 пъти  добави към любими
Оценка  добави коментар
Гласове  12  изпрати на приятел
Коментари  (0)  абонирай се за Други
    Страница 1 / 1

 



3.4 Тип реален

За декларирането на този тип се използва стандартната дума real. Множеството от стойностите на този език се състои от всички реални числа от -1,7Е38 до 1,7Е38. Елементите на множеството от тип real се наричат реални константи. Декларирането на променливите става по познатия начин:
CODE
1
2
var 
   x
,y: real;
За стойностите от този тип са възможни следните операции и вградени функции:
   - унарни операции
+ и - – потвърждаватили отменят знака на операнда, към който са приложени;
   - бинарни операции – при условие, че поне един от операндите е цял, следните операции връщат реален резултат:
+ - събиране                             * - умножение
 - - изваждане                           / - деление
При два цели операнда операцията / връща реален резулат.
   - при реален аргумент следните функции връщат реален резултат
abs(x) – намира абсолютната стойност на x - |x|
sqr(x) – намира квадрата на х
   - при реален или цял аргумент следните функции връщат реален резултат
sin(x) – намира синуса на даден ъгъл
cos(x) – намира косинуса на даден ъгъл
! ъглите трябва да са зададени в радиани
in(x) – намира неперов логаритъм (x>0)
sqrt(x) – намира корен квадратен от x (x>0)
Въвеждането на реални променливи се осъществява с read и readln, а извеждането с write и writeln.

3.5 Аритметични изрази

Аритметичните изрази в Паскал са правила за получаване на числови константи. Те са цели и реални.
Цели аритметични изрази – към тях спадат целите константи или  променливи. При прилагането на унарните и бинарните операции, като и функциите, като succ, abs и др. изразите също са цели или аритметични.
Реални аритметични изрази: както при целите аритметични изрази, реалните променливи и прилаганите им унарни или бинарни функции също са реални аритметични изрази.
Приоритет на операциите и вградените функции:
-    вградени функции (най-висок приоритет)
-    + , - – унарни
-    * , / , div , mod
-    + , -  – бинарни
За нарушаване на този приоритет (ако е необходимо) се използват скобите. Приоритета на скобите е по-малък от приоритета на вградените функции и по-голам от всички останали операции.
Намирането на стойността на аритметичен израз изисква всички променливи, които участват в израза, предварително да бъдат обвързани със стойностти.
Целите и реалните аритметични изрази могат да се сравняват. В резултат на това се полечава булев езраз-
Приоритет на операциите и вградените функции в булевите изрази: булевият израз е правило за получаване на булева стойност. За намирането на тази стойност се използва следния приоритет: 
-    вградени функции
-    скоби
-    not, +, - (унарни)
-    * , / , div , mod , and
-    + , - , or
-    = , < , > , <> , <= , >=
Операциите, които са с еднакъв приоритет се изпълняват от ляво на дясно.

3.6 Тип символен

За означаването на типа се използва запазената дума char. Множеството от стойности на типа се състои от елементите на крайно и наредено множество от символи. Символите биват графични и управляващи. Графичните символи имат графично (видимо) представяне – ‘@’ ‘A’ ‘a’ ‘?’ ‘1’ и др. Означават се, като символа се загражда в апострофи.
Управляващите символи се въвеждат и съхраняват в паметта на компютъра, но нямат графично представяне във вид на символ. Означават се с идентификатори, например Nul, EOT, CR, LF и т.н. Наредбата на символите е следната:
-    от 0 до 31 – управляващи символи
-    от 32 до 255 – графични символи (40-57 – графични символи, 65-90 – букви)
Тази наредба представя знаците, цифрите, главните и малките букви с последователни кодове.
Променливите от вида се декларират по познатия начин:
  
CODE
1
2
var
          ch
: char;

Операции и вградени функции
ord(ch) – намира кода на променливата ch
chr(i) – намира символа, чиито код е i.
pred(ch) – намира символа, чиито код е с 1 по-малък от кода на променли ch
   pred(ch)=chr(ord(ch) – 1)
succ(ch) – намира символа, чиито код е с 1 по-голям от кода на променливата ch
   succ(ch)=chr(ord(ch) +1)
Оператори за сравнение  - операторите за сравнение са същите, които се използват и в булевите изрази - <, >, =, <>, <=, >=. Резултатът от сравнението е от булев тип.
Данните от този тип се въвеждат с read и readln, както и с :=, и се извеждат с write и writeln.

3.7 – Символни изрази

Символният израз е правило за получаване на символни константи.
-    константите от символен тип са символни изрази - ‘@’ ‘A’ ‘a’ ‘?’ ‘1’ и др.
-    прилаганито на pred и succ към символни изрази е символен израз.
-    Прилагането на функцията chr към цял израз е символен израз.




ІV. Основни структури за управление на изчислителния процес


4.1 – Оператор за присвояване на стойност

Това е един от най-важните оператори в езика Паскал. Синтаксисът му е променлива := израз. Величината, която е вляво на знака := задължително е променлива. Тя може да е с поизволен тип с изключение на типа файл. От дясно на оператора задължително стои израз, който е от същия тип, от който е променливата в лявата страна. Например а:=5, където а е от тип integer. Изключение: на променлива от тип реален може да се присвои стойтост от тип цял (тоест реалният тип припокрива типа целочислен).

4.2 – Съставен оператор

Съставният оператор обединява в логическо цяло няколко оператора. Често синтаксисът на някоя структура за изчислителния процес изисква да се използва точно един опрератор. Логиката на решаваната задача обаче изисква използването на няколко оператора. Тези няколко оператора могат да се вложат един в друг, така че да се запишат сато съставен оператор, като съставящите го оператори се изпълняват последователно.

4.3 – Празен оператор


Това е оператор, който не съдържа никакви действия и не съдържа никакви символи. Отделя се от останалита оператори с ; . Празният оператор може да бъде поставен след който е да е оператор.
   Пример:
   CODE
1
2
3
4
        begin
             x
:=1; ; ; ; ;
            
y:=14;
        
end;
Горният пример съдържа 7 оператора – оператор за присвояване x := 1,  следван от четири празни оператора и отново оператор за присвояване.
Приложението на този оператор е за забавяне на изчислителния процес (for i := 1 to 10000 do ;).



   


Ключови думи: паскал булеви променливи програма boolean типове данни булеви изрази вградени функции програмиране алгоритми първи стъпки начинаещ


Още уроци от тази рубрика


 
  • Подобни теми от myLinks
 

 За автора: h_a_n_n_i_b_a_l  
Kazvam se Dimitar. V momenta izu4avam usileno informacionnite tehnologii - software i hardware. za vaprosi mojete da mi pi6ete ma mail hannibal.softwares@gmail.com ili da vidite statiite mi na adres www.virtualzone.hit.bg
   
 1 посетител чете този урок (0 потребители и 1 гост)  
Активни потребители: ---
   
  

Еmail  
 

 

 
  • Интересно от Софтуер
 



IT-PLACE.NET © 2004 - 2008