Глава 3. Памет:

    Може да се каже, че паметта е най-важната част от компютъра. Тя е която прави възможно съществуването на програми и осмисля съществуването на процесора и целият компютър.

    Какво представлява паметта? Най-общо казано, това е устройство, което може да запомня числа и след това да ги възпроизвежда при поискване. Образно можете да си го представите като множество кутийки (клетки) във всяка от които е поставено по едно число. Числата във всяка клетка могат да сменят стойността си, но не може да изчезнат - във всяка клетка винаги има число.

    Паметта в съвременните компютри е организирана на байтове - тоест във всяка клетка може да се постави по едно 8 цифрено двоично число (или 2 цифрено шестнайсетично, или изобщо, число от 0 до 255). Надявам се, си спомняте Глава 1 в която се говореше за числа и бройни системи.

    Клетките от паметта трябва да могат да се различават една от друга, за да може процесорът да избира точно от коя да прочете числото което му трябва. Затова клетките от паметта са номерирани. Всяка клетка си има т.н. нареченият "адрес" - това е просто номера на клетката по която тя се различава от всички други.

  Когато програмата иска да работи с паметта, тя трябва да укаже от кой адрес иска да прочете или да запише число. Ще повторя, защото е важно: В паметта ВИНАГИ има нещо записано. Често чувам начинаещи програмисти да говорят за "празни" клетки от паметта. Питали са ме: "Ами ако няма нищо записано в паметта?" Такова нещо принципно не може да съществува - в паметта винаги има някаква записана стойност. Друг е въпросът дали тази стойност има някакъв смисъл за нас или не.