|
Статията е предназначена за широка аудитория от читатели, тъй като всичко в нея е обяснено на разбираем език. Не е нужно да сте тесен специалист по мрежи за да разберете какво е NetBIOS и каква работа върши в мрежата.
Встъпление NetBIOS (произнася се нет-би-ос) e съкращение на Network Basic Input/Output System. NetBIOS API(Application Program Interface) позволява на приложения работещи на различни компютри да комуникират помежду си в мрежата. В модерните мрежи, по правило транспортният протокол за NetBIOS е TCP/IP (NetBIOS върху TCP/IP, или на кратко NBT), давайки на всеки компютър в мрежата едновременно NetBIOS име и IP адрес, отговарящи на името на хост (което може и да е различно от това на NetBIOS името). При по-старите операционни системи NetBIOS върви върху IPX/SPX или NBF (NetBIOS Frame Protocol). NetBIOS осигурява поддръжка на услуги, свързани със сесийният слой от OSI модела. NetBIOS име в сравнение с хост името Когато NetBIOS върви върху транспортният TCP/IP протокол, всеки компютър може да има много „имена”- име за NetBIOS API и име/имена за фундаментален TCP/IP протокол. NetBIOS име NetBIOS името се определя, при инсталация или конфигурация на Windows мрежа на хост. Според установеният ред за свързване с компютър, който ползва TCP/IP посредством NetBIOS името си, името трябва да бъде преобразувано на мрежов адрес, който обикновенно днес е IP адрес (преобразуването на NetBIOS към IP адрес най-често става или с broadcast сигнал или с WINS сървър – NetBIOS Name Server). Най-често NetBIOS името е същото като това на хоста, ограничено до 15 знака, но не се изключва възможността и да е напълно различно. То може да включва почти всякаква комбинация от букви и цифри с изключение на разстояния и тези знаци: \ / : * ? " ; | В Windows, файлът LMHOSTS, осигурява методът по който се превъща NetBIOS името в мрежов адрес, за малките мрежи които не използват WINS сървър. ХОСТ име NetBIOS името в Windows, не трябва да бъде бъркано с това на самия компютър. Като цяло, хост който комуникира чрез TCP/IP протокола (няма значение дали е с Windows ОС или не), задължително си има име, наричано понякога DNS име на хоста. Често срещано е името на машина, която ползва Windows, да е базирано на NetBIOS името плюс Основният DNS Съфикс, които са разположени в контролният панел. Също така, съществуват така наречените "специфични за всяка връзка съфикси", които могат да се променят(ако имате заложени такива) от DNS таб-а в контролният панел на Widnows система. Името на хоста се използва обикновенно от приложения като Telnet, FTP, Web browsers, file sharing и други. Когато две машини ползващи TCP/IP протокол, използват ХОСТ имената си за да комуникират помежду си, е нужо ХОСТ името да бъде преобразувано във IP адрес. Преобразуване на ХОСТ името или Fully Qualified Domain Name(FQDN) към IP адрес обикновено се прави от DNS сървър, към който компютърът изпраща запитвания. Типове роли(Node Types) Ролите (Node Types), на свързан в мрежа компютър са свързани с това как той възпроизвежда NetBIOS имената в IP адреси. Съществуват четири:
Можете да погледнете ролята, която машината използва, като използване комадата ipconfig /all в команден промпт. В Windows регистрите може да се конгигурират така че да показван "unknonw", за тип роля. ИСТОРИЯ NetBIOS е създаден през 1983г. от Sytek Inc. за мрежата от компютри на IBM . Интерфейсът първоначално е бил измислен само за PC мрежа с до 80 устройства. От както за пръв път е бил публикуван от IBM в тяхната книга за технически референции, API-то на NetBIOS протокола е станал фактически стандарт. В 1985, IBM стигнали по-далеч с мрежовите схеми като имплементирали Token Ring схемата и създали емулатор за NetBIOS за да позволи на PC мрежови приложения да работят с новият мрежов дизайн. За целта използват протокола NBF(NetBIOS Frames protocol), осигурявайки на NetBIOS услуги, които вървят върху LLC слоя (Logical Linc Control layer). Този емулатор също се разширява на базата на NetBIOS API, като модифицираното API се смята за NetBEUI (NetBIOS Expanded User Interface). Когато Novell изкарали техният Advanced Novell NetWare 2.0(операционна система, създадена специално за администрация на мрежи, ползваща по онова време IPX/SPX) през 1986, NetBIOS е преконфигуриран да върви и на IPX/SPX протокола. След като PS/2(IBM Personal System/2, втора генерация на персонални компютри)ударил пазара през 1987, IBM били най-после готови да изкарат PC Lan поддържаща програма, която включвала и драйвер за NetBIOS. През същата година бил създаден и метод за енкапсулиране на NetBIOS в TCP и UDP пакети наречен NetBIOS over TCP/IP(NBT). Цялата документация за тези методики е описана в RFC 1001, RFC 1002. Услуги, поддържани от NetBIOS (Services) NetBIOS осигурява три отделни услуги:
NAME Service (Именна услуга) Когато приложение иска да започне сесия или да разпраща дейтаграми (пакет с ограничена дължина, предназначен за самостоятелно изпращане), то трябва да регистрира свое NetBIOS име използвайки Name service. NetBIOS имената са със 16 байта дължинаи варират според практическата си имплементация. Често, 16-тия бит се използва за да се обозначи "тип" близък до използването на портове в TCP/IP комуникационна среда. В NBT, Name Service оперира на UDP порт 137 (TCP порт 137 също може да се ползва, но е рядко срещано). Основните name services предлагани от NetBIOS:
Session service (Сесиина услуга) Сесиината конекция позволява два хоста да осъществят постояннен канал (в рамките на сесията) за връзка помежду си, като така осигурява отстраняване на възможни грешки при предаване на голямо количество от данни. При NBT, сесиината услуга върви през TCP порт 139. Основни принципи на комуникация:
В оригиналният протокол, използван, за да могат да се имплементират NetBIOS услуги в PC мрежа, хостът който иска да установи сесия с друг хост, изпраща Open request (отворена покана за разговор) на което се отговаря с Open acknowledgment (отворено одобрение). Тогава компютърът започнал сесията, ще изпрати Session Request (Искане за започване на сесия) като комютърът отсреща ще му отвърне сътоветно със Session Accept или Reject пакет (според това дали приема да започнат сесия или не). Информацията се предава по време на осъществената сесия, като при всеки приет пакет от хоста който предава, приемащият пакетите отвръща с или положително потвръждение (ACK) или отрицателно (NACK, ако при трансмисията информацията в пакета се е повредила). Тъй като NetBIOS се занимава възстановяването на повредената информация при трансмисията, NACK пакетите ще информират предаващата машина за пакетите с информация, която трябва да изпрати отново (нарича се още Error Detection and Recovery). Когато трансмисията на данни приключи, хостът, който до този момент е получавал ще изпрати искане за приключване на сесията (close request). Така отсрещният хост ще му отговори с финален пакет за цялостно затваряне на сесията. Datagram distribution service (дистрибуция на дейтаграми) Методът за комуникация чрез датаграми е "Connectionless"(изпращането на самостоятелни пакети, с ограничена дължина, които не изискват осъществяването на сесия). Тъй като всеки пакет се изпраща самостоятелно, те трябва да са малки, като разчитат на приложението да отговаря за откриването и поправянето на грешки. В NBT, тази услуга върви върху UDP порт 138. Основни принципи на комуникация:
Този документ е взет от Wikipedia.org, превел Християн Лазаров
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||
