.htaccess (hypertext access) е името по подразбиране на конфигурационен файл за Apache web-сървъри, който има въздействие в рамките на директория и нейните поддиректории. Файлът позволява задаване на специфични (различни от общите настройки) свойства  и правила за достъп. Името на файла започва с точка. По конвенция такива файлове в UNIX и производните и операционни системи се третират като скрити файлове.

Вероятно щом сте тук, сте се срещали вече с файла .htaccess, но също така вероятно повечето от вас не са наясно с пълните възможности, които предоставя този файл. Напълно възможно е и никога да не сте използвали или никога да не ви се наложи да използвате .htaccess. Във всички случаи е добре да знаете пълните възможности на този  специален файл.

Освен популярните му приложения, като подмяна на стандартните страници за показване на грешки, защита с пароли на определени директории и забрана на достъпа от определени IP адреси, .htaccess предлага и още много възможности.


1. Няколко основни разяснения и съвети

Незапознатите с .htaccess следвайки логиката на конвенцията за имена на файловете, често се объркват, че става въпрос за разширение на файл. .htaccess не е разширение, а име на файл. Или иначе казано не става въпрос за „file.htaccess”, а просто за „.htaccess”.

.htaccess е обикновен текстов ASCII файл, който можете да създадете с всеки текстов редактор, като „Notepad” или „SimpleText” например. За да създадете такъв файл отворете текстовия редактор и при записа задайте име на файла „.htaccess”. Ако използвате Notepad, вероятно ще получите файл с име „.htaccess.txt”. Не се учудвайте - както повечето програми на Microsoft така и Notepad държи да ви помогне (което по мое лично мнение в обикновено пречи). Просто преименувайте файла. За да има ефект, името на файлът трябва да бъде точно „.htaccess” (без кавичките разбира се).

Ако качвате файла на отдалечен сървър използвайте ASII режим.

След като файлът бъде поставен в необходимата директория на сървъра, уверете се, че има режим на достъп „RW-R--R--” (или 644), ако не - променете го с командата chmode. Това е изключително важно. Така зададения режим гарантира, че файлът е достъпен за сървъра, но не и за браузърите. В противен случай е възможно вашият .htaccess да бъде прочетен от всеки, което е сериозен пробив във сигурността, особено ако имате защитени с пароли директории (повече подробности - по късно). 

Повечето команди в .htaccess се записват на един ред. За да не се обърквате или при запис да повредите целостта на линиите, изключете опцията „word wrap” на редактора. 

.htaccess е създаден за Apache и UNIX (съответно производните на UNIX OC. Вкл. Linux). И макар, че в NT сървърите има подобно действие, не може да се разчита на пълна съвместимост. Тук ще говорим за приложението му в UNIX и UNIX-производни ОС.

.htaccess има въздействие както за директорията в която се намира така и за всички поддиректории. Тоест, ако поставите .htaccess във вашата основна директория, той ще има въздействие за целия сайт. В този случай е важно да се знае, че можете да поставите и други .htaccess файлове надолу в дървото, като те заменят напълно (не допълват, а заменят!) по-горния в дървото .htaccess. Или простото правило е „важи най-близкия по посока root .htaccess”.

Преди да създадете и поставите вашите .htaccess файлове помислете внимателно доколко са необходими, дали няма да предизвикат зациклени пренасочвания или други грешки.

Още, ако използвате хостинг е възможно администратора да е забранил използването на .htaccess файлове например поради факта, че забавят като цяло работата на сървъра или позволяват заобикаляне на някои ограничения. Най-добре се консултирайте с администратора за да избегнете евентуални неприятности.