Ето го и вторият урок, свързан с първите стъпки в C++. Надявам се да съм го написал максимално ясно и да съм засегнал голяма част от необходимите ви знания.
В този урок ще си говорим за променливите, константите, операторите в изрази.
Предлагам ви да започнем с променливите. Една от причините е и, че в миналия урок ви предложих задача, в която се съдържаха променливи.
Нека първо си припомним задачата от миналия урок:

CODE

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18

#include <iostream> int main() {     int a, /////////////////////////////////         b, // Inicializirane na promenlivite         S; /////////////////////////////////        std::cout << "Vuvedete stoinostta za duljinata a: ";    std::cin >> a;    std::cout << "Vuvedete stoinostta za shirochinata b: ";    std::cin >> b;         S = a*b; // Prisvoqvane    std::cout << "Liceto na pravougulnika e " << S;     return 0; }

Тези, които са чели предния урок могат безпроблемно да анализират задачата, но за тези, които са прескочили първата статия ще напиша едно кратко и ясно тълкуване (дори и да сте чели първия урок, ви препоръчвам да погледнете анализирането и на тази задача, тъй като тя ще е важна част от настоящия ни урок):
Първи ред: Тук чрез директивата на предпроцесора #include указваме на компилатора да включи в програмата и файла <iostream>. Сега можем да използваме обектите cout, cin.
Втори ред: Това е празен ред. В езика C++ празните редове не се вземат под внимание от компилатора. Празните редове, интервалите и табулациите се използват за по-голяма четливост и подреденост на програмата.
Трети ред: Тук декларираме функцията main(), връщаща целочислена (int) стойност, и не приема аргументи.
Четвърти ред: Начало тялото на функцията.
Пети ред: Тук вече се намесва новият материал. Ще забележите думичката int пред променливите. Тези от вас, които са писали и на други езици, ще направят връзка с типа променливи integer. Правилно! :) В езика C++ има няколко типа променливи, но за това – по-късно.
А ето и как се инициализират променливите в C++:

CODE

1 2 3

int a; char bbb; double counter;

Всичко това се извършва след отваряне тялото на функцията със символа {. Инициализирането на променливите може да се извърши и непосредствено преди тяхното използване в програмата. По-долу ще опиша как точно става това.
Забелязвате, че в примера, който имаме променливите са инициализирани само с едно int, разделени са със запетая и накрая завършват с точка и запетая. При C++ не се прави разлика:

CODE

1 2 3

int a; int b; int S;

CODE

1 2 3

int a,     b,     S;

CODE

1	int a, b, S;

Това са 3 функционално еднакви вида инициализации. Сами изберете по кой от начините да пишете. Както личи от примера, аз предпочитам втория начин. Предимствата му:
1)    Променливите са разделени нагледно – за разлика от третия начин.
2)    Могат да се добавят коментари за всяка променлива на нейния ред – за разлика от третия начин.
3)    Използва се за групиране на свързаните променливи. Ако по-късно се наложи да се промени типа на свързаните променливи, променяме само първия ред – за разлика от първия начин.

И така, нека продължим напред:

Девети ред: Стандартния поток да изход. Cout е стандартният обект за извеждане, а std:: е именното пространство за обекти, които компилаторът дефинира за стандартната библиотека. Повечето идентификатори са в именното пространство std. Операторът << е оператор за извеждане.
Десети ред: Стандартния поток за вход. Cin е стандартният обект за въвеждане. Операторът >> е оператор за въвеждане.
Четиринадесети ред: Тук се извършва присвояването. На променливата, от лявата страна на знака за равенство, S, присвояваме произведението на променливите a и b.
Седемнадесети ред: Този ред указва на функцията main() да приключи обработката и да върне постоянна целочислена нулева стойност на операционната система.
Осемнадесети ред: Край тялото на функцията.

Надявам се да са отпаднали всякакви неясноти, при положение, че е имало такива.

И не забравяйте - Всеки израз в C++ завършва с точка и запетая!