Езикът    С++ предлага набор от предварително дефинирани типове данни,  оператори  за  обработката им,  както и няколко  оператори  за  програмен  контрол.   Тези  елементи  определят азбуката, чрез която могат да бъдат  написани множество големи     системи, приложими в реалния свят.  На това базисно ниво С++ е един прост език.  Неговата изразителна сила се увеличава чрез     поддържането на механизми,  които позволяват на програмиста да     дефинира нови даннови съвкупности.    Първата  стъпка  при усвояването на  С++ - разбирането на базисния  език - е тема  на тази и  следващата глава.  Тази глава обсъжда предварително дифинираните типове данни пояснява механизма за конструиране на нови типове данни, докато глава 2 разглежда предварително дефинираните операции и оператори. Текстът на програмата, която пишем,  както и  даните, които обработваме,  са записани в  паметта на  компютъра  като последователност от битове. Всеки  бит    представлява  единична клетка, където могат  да се  съдържат  стойностите 0 или 1. На физичен   език тези стойности   са елeктрически заряди     съответствуващи на "off" или "on".  Обикновено част от паметта на компютъра изглежда така:
    CODE

1	...00011011011100010110010000111011...

Съвкупността от  битове на  това ниво няма структура. Трудно е
да се  говори за  този поток от битове по който и да е смислен
начин.     Върху последователността от битове се налага структура
като се счита, че те са групирани в байтове и думи. Най - общо
казано, байтът е съвкупност от 8 бита. Обикновено една дума се
образува от 16 или 32 бита. Размерът на байта и думата варират
между различните компютри.  За тези  стойности често се казва,
че  са    машинно  зависими.   Фигура   1.1.   показва   горната
последователност  от битове,  организирана  в четири адресуеми
редици от байтове. Организацията на паметта ни  позволява  дa сe oбръщаме към подходяща  съвкупност  от битове.  По такъв  начин вече е възможно да  говорим за  думата на адрес  1024 или за байта на адрес 1040,  което ни позволява  да казваме например, че байта на адрес 1032 не е равен на байта от адрес 1048.     Но все    още не    е възможно  да се  говори  смислено за съдържанието на байта на адрес 1032. Защо? Защото не знаем как да интерпретираме  неговата  битова  последователност.За  да
говорим  за значението на байта от адрес  1032, ние трябва да
знаем типа на стойността, която е представена. Абстракцията  на  типовете   ни  позволява  да правим смислена интерпретация на битова последователност  с фиксирана дължина.  Символите,  целите и    реалните  числа са  примери  за          

    CODE

1 2 3 4

1024      0  0    0  1  1  0  1  1     1032      0  1    1  1  0  0  0  1     1040      0  1    1  0  0  1  0  0     1048      0  0    1  1  1  0  1  1

типове данни.  Други типове са адресите в паметта  и машинните
инструкции, които управляват работата на компютъра. С++  предлага  един  предварително  дефиниран набор от типове на  данни,  който  позволява  представянето  на цели и реални числа и на смостоятелни символи.
    - Типът char може да бъде използуван за представяне на единични  символи  или    малки  цели  числа.  Записва се в една машинна дума.
    - Типът  int  се  използува  за  представяне  на  цели
    стойности. Обикновено се записва в една машинна дума.
С++  предлага  също   short  и    long  integer  типове.
Фактическият размер на тези типове е машинно зависим. Типовете
char, short, int и  long се наричат цели типове. Целите типове
могат да  бъдат със или без знак (signed/unsigned).  Разликата
се проявява в предназначението на  най-левия бит на типа.  Ако
типът има знак,най-левият бит се интерпретира като знаков бит,
а останалите битове представят стойността. Ако типът представя
беззнакова стойност,  всички битове определят стойността.  Ако
знаковият  бит    има  съдържание 1,  стойността се интерпретира като  отрицателна;  ако е  0,  като положителна.  Един 8-битов signed char  може да представи стойностите от  -128 до 127; а unsigned char - от 0 до 255. Типовете  float  и  double  представят    реални числа с единична  и  двойна  точност.(ч)   Обикновено  типът  float се     представя в една дума, а double - в две.  Истинският  размер е машинно зависим. Изборът на типа данни се определя от  размера на стойностите, които трябва да бъдат записвани. Например, ако стойностите  никога  не  надхвърлят 255 и не са по-малки от 0, тогава типът  unsigned char  е подходящ.  Обаче, ако се очаква стойностите да надхвърлят 255, е необходимо да се избере някой от по-големите даннови типове.(ч) Третият  тип  данни,  представящ реални числа long double, вероятно  ще  бъде  добавен  в близкобъдеще.  Long double е предложен за включване към стандарта на езика C ANSI.