Когато в  дадена  програма се появява стойност като 1,
    например,  тя се  приема  за литерална    константа:  литерална,
    защото    можем  да  говорим  за    нея  само  като  за  стойност,
    константа, защото стойността й не може да бъде променяна.
        Всеки литерал има съответен тип.  1, например е от тип
    int.  3.14159  е литерална  константа от тип  double.  Считаме
    литералните  константи    за  неадресуеми;  въпреки,  че тяхната
    стойност  е разположена  някъде в паметта,  достъпът  до  този
    адрес не е съществен.
        Целите литерални  константи могат да бъдат  написани в
    десетичен, осмичен или шестнадесетичен вид.  ( Това не променя
    битовото представяне на стойността.)  Стойността 20, например,
    може да бъде записана по един от следните три начина:

        20    // десетичен
        024    // осмичен
        0х14    // шестнадесетичен

    Водещата  нула за  литерална  константа от цял тип  указва, че
    константата е от осмичен тип.  Представяне, използуващо 0х или
    0Х   в     началото   на     константата,    указва,   че  тя  е  в
    шестнадесетичен  запис. (Приложение А обсъжда отпечатването на
    стойности в осмичен и шестнадесетичен запис).
        Всяка цяла литерална константа може да бъде дефинирана
    от тип    long  чрез записване на  L  или  l  след стойността й.
    (Буквата  L  може да бъде главна или малка).  Използуването на
    малка буква  l    не се препоръчва,  понеже  лесно  може да бъде
    сбъркана  с  цифрата  1.   По  подобен    начин  цяла  литерална
    константа може да бъде    дефинирана като unsigned чрез добавяне
    на  U  или  u  след  стойността й.  Литерална константа от тип
    unsigned long може също да се дефинира. Например,

        128u     1024UL     1L       8Lu

        Реалните литерални  константи могат да бъдат записвани
    чрез   експонента   или   по  обичайния   начин.  При  първото
    представяне   експонентата  може  да  бъде  записана  като  се
    използуват буквите Е или е. Реална литерална константа може да
    бъде дефинирана и от тип  float чрез записване на F или f след
    стойността  й.      Ето  няколко    примера  за  реални  литерални
    константи:

        3.14159F      0.1f    0.0
        3e1          1.0E-3    2.

        Печатуемите  литерални    символни  константи  могат  да
    бъдат  записани   чрез    заграждането  на  символа  в  единични
    кавички. Например,

        'a'      '2'      ','      ' ' (blank)

    Непечатуемите символи,    единичните или двойните кавички, както
    и обърнатата наклонена    черта могат  да бъдат представени чрез
    следните escape - последователности:
   
newline     n
        horizontal tab    t
        vertical tab    v
        backspace    b
        carrige return    r
        formfeed    f
        alert (bell)    a
        backslash   
        question mark    ?
        single quote    '
        double quote    "