Всяка програма, написана на С, е последователност от знаци, които се разполагат в редове. Обикновено знаците са букви от латинската азбука, цифри и специални (препинателни) знаци. На определени места е възможно да се използват и букви от българската азбука. Програмата трябва да бъде написана и оформена при спазването на строги синтактични правила.
    Файлът с текста на една програма се нарича соурс. Произлиза от английската дума source – източник.
    При запазването на сорса се определя име, което се дава от програмиста.
    Във всяка програма има оператори. Такъв оператор е printf.  Той служи за извеждане на данни на екрана. Данните, които се извеждат се разполагат в кавички. Синтаксисът на оператора е следния:

printf(“форматиращи параметри”, аргументи);

    Форматиращите параметри се поставят в двойни кавички и определят броя на показваните аргументи и начина на тяхното показване.
    Аргументите са променливите, чиито стойности искаме да бъдат показани. Отделните аргументи се отделят със запетая.
    Без оператора printf не можем да видим какво прави програмата и не можем да проверяваме работата й.
    Важна особеност за всички оператори е задължителната точка и запетая (;), с които те завършват.
    Основната програмна единица в С се нарича функция. Понятието функция е аналогично на понятието подпрограма. Присъствието на функцията с името main () е задължително. По-нататък ще видим, че  програмите на С обикновено съдържат и други функции.
    Операторите са основните елементи, с които се изграждат телата на функциите. Всеки оператор задава действие, което компютърът извършва при изпълнението на програмата.

1.    Създаване на програми

За да създадем и проверим една програма, използваме специално компютърно обкръжение, наречено среда за разработване на програми. Популярни са средите Borland C+ +, Dev C+ +, Rhide C+ +, Microsoft Visual C + + и др.
2.    Коментари

Коментарите са част от текста на една програма. Това са пасажи, които не се обработват от компилатора, а служат за записване на пояснителни бележки от автора на програмата.
В езика С има два начина за оформяне на коментари:

/* коментар */
// коментар

Знаците n не се отпечатват, а управляват преминаването на нов ред.
Понякога операторът за извеждане на текст, освен за отпечатване на всякакви съобщения, може да се използва и за получаване на прости фигури на екрана, съставени от букви или други знаци.

Програма, отпечатваща правоъгълник от звездички:

#include <stdio.h>
void main()
{
    printf("******n");
    printf("*        *n");
    printf("*        *n");
    printf("*        *n");
    printf("******n");
}

3.    Променливи

Освен да извежда данни, програмата в почти всички случаи също трябва и да чете данни. Един възможен начин за това се постига чрез оператора scanf. Прочетените данни се съхраняват в променливи. Променливите могат да бъдат както единични букви от латинската азбука (например A, B, C или a, b, c), така и последователности от няколко букви и цифри, но задължително започващи с буква (например x1, suma, katet). Променливите, означени с малки и с големи букви са различни – не трябва да объркваме А и а. Suma не е същата променлива като suma.
Различните променливи приемат различни по тип стойности.





4.    Обявяване на променлива

Преди да бъде използвана, една променлива трябва да бъде обявена (декларирана). За променливите, които ще приемат само целочислени стойности, това може да стане с оператора int, например int x;. За променливите, които ще приемат не само целочислени стойности, а и дробни – е възможно обявяване с оператора double или float, например double y; float y;. Дробните стойности са десетични дроби, като цялата им част се отделя от дробната с десетична точка, например 3.14. С един оператор могат да се обявят няколко променливи от един тип, например:

int x, y, z;

5.    Константи

Освен променливи, в програмите се срещат и друг вид данни, наричани константи. Примери на константи са всички означения на числа в програмата, например 5, 1000, -3 или 3.14. Стойността, която те носят, не може да се променя по време на работата на програмата. Тя е самоопределена от смисъла на написаното.

6.    Присвояване на стойност

За присвояване на стойност служи специален оператор за присвояване. Той се отбелязва със знакът за равенство (=). Например x1=1.
Освен присвояване на константа, една променлива може да присвои стойността на друга променлива. Например след изпълняване на оператора x = y;, променливата x ще получи стойността на променливата y.
Когато на една променлива от целочислен тип x се присвоява дробна стойност, целочислената променлива приема само цялата част от дробната стойност. Например след присвояването x = 3.9; променливата x ще получи целочислена стойност 3.
На много места в програмите се налага да се променя стойността на някоя променлива, но така, че новата й стойност да зависи от старата. Например стойността на променливата x може да се увеличи с единица или да се удвои. Операторите затова се записват съответно като x = x + 1; и x = 2 * x;. Възможно записване на същите оператори по друг начин е съответно x+ +; и x *= 2;.



Програма, чрез която се въвежда от клавиатурата стойност на променливата а. Присвоява се една определена стойност 3.14 на друга променлива b и накрая програмата извежда тези две стойности.

#include <stdio.h>
void main()
{
    int a;
    double b;
    scanf("%d",&a);
    b=3.14;
    printf("a=%d n",a);
    printf("b=%f n",b);
    scanf("%d",&a);
}

7.    Стандартен вход и изход

Основното предназначение на операторите printf и scanf е да осигурят начин за въвеждане на данни от клавиатурата и съответно за извеждане на данни върху екрана. Тези оператори реализират стандартния вход и изход на програмата.
Операторът scanf осигурява вход от стандартното входно устройство – клавиатурата. Синтаксисът на оператора е:

scanf(“форматиращи параметри”, аргументи);

Форматиращите параметри се поставят в двойни кавички и определят броя на въвежданите аргументи и начина на тяхното въвеждане. Всеки от форматиращите параметри започва със знака (%). Аргументите трябва да бъдат адресите на променливите, където ще се запомнят приеманите стойности. Аргументите се отделят със запетаи. Например:

int a;
scanf(“%d”,&a);