След като знаем че можем да сменим местата на името на масива и индекса, можем да прилагаме това в пример като този:

CODE

1 2	int c = 0; // c не е масив while(putchar(c++["Lamer-Protected"])); // но пък изглежда като такъв

Ще бъде изведен низа, който всъщност е индекс в масив c, който даже не е деклариран като масив.
Кодът е слабо казано грозничък и неясен, но това е целта, когато правим obfuscation ...

И за да стане още по-забъркано да разгледаме един най-обикновен if оператор ...

CODE

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

int e; if( 3 == (1+2) ) {     e = 1; } else {     e = 0; }

Горния код е ясен за всеки, но да си предстовим, че се налага просто да шашнем някой начинаещ (например учителка по информатика). Пишем следния еквивалент ...

CODE

1 2 3

int e; if( 3 == (1+2) && (e = 1) || (e = 0));

Еквивалент е, защото в C++ ако до оператор && имаме израз оценен на FALSE, всичко останало не се изпълнява, както и ако до оператор || изразът е с оценка TRUE, останалото също се пренебрегва.

Т.е. свеждаме


към


На един ред, както ако ползваме ?: но него всеки го знае и ефекта ще е друг.

Да се задълбочим сега върху оператора ‘==’. Как да го маскираме за леймърите ? Тук ще дам само пример, а обяснението оставям за книжките по цифрова електроника е компаратори.

CODE

1	if( 3 == (1+2) )

има същия ефект като

CODE

1	if( !( 3 ^ (1+2)) )

просто сравняваме с побитов XOR (excluding OR) оператор.

За край вече можем да трансформираме елементарен и ясен код като

CODE

1 2 3 4 5 6 7 8

if( 3 == (1+2)) {     e = 1; } else {     e = 0; }

към далеч по-объркващото ...

CODE

1	if(!( 3 ^ (1+2)) && (e = 1) || (e = 0));