|
ТИПОВЕ ДАННИ
Величини Всички величини, които обработват методите на класа се наричат с общото име величини. Те биват два вида - константи и променливи. Константите имат точно определена стойност, която не се променя по време на изпълнение на класа, а само се използва в процеса на изчисление. Променливите могат да се изменят по време на изпълнение на класа. всяка променлива има име, което се избира от програмиста. За предпочитане е името да се избира така, че да е свързано със смисъла на променливата. Типове данни За улесняване обработката на данните е въведено понятието тип на данните. Посочвайки типа на една променлива, се посочва неявно както диапазона и вида от стойности, които може да приема променливата, така и кои са характерните и допустими операции, които могат да се извършват с нея. Т.е. задавайки типа, ние неявно посочваме и: • множеството от стойности, които може да приема; • множеството от операции, които може да се извършват над променливата; • множеството от отношенията (релациите) между променливите от типа; • множеството от стандартни функции за типа (ако има такива). За някои типове се задава и множество от стандартни функции, които улесняват програмиста и чрез които се извършват по-сложни преобразувания на данните. Пр.1 Реален тип данни: а/ стойности: 3.27, 1.25, -31.2 и т.н. б/ операции: "+" (събиране), "-" (изваждане), "*" (умножение) и т.н. в/ релации: ">" (по-голямо), ">=" (по-голямо или равно), "<" (по-малко) и т.н. г/ стандартни функции от вида: |x|, x², cos x и т.н. При изучаване на всеки нов тип данни е необходимо да се обърне внимание на следното: 1. Начин за деклариране на типа и на величините от този тип. 2. Множеството от стойности на типа. 3. Допустими операции над величините от този тип. 4. Стандартните функции за този тип (ако има такива). Прости типове данни, наричаме онези типове, чиито стойности са неделими. Най-използваните прости типове данни (цял, реален, знаков и логически) са градени в езиците за програмиране и могат да се използват непосредствено в класовете (програмите). Тези типове се наричат стандартни. Програмистите могат да създават и собствени прости типове данни на базата на стандартните типове данни. Константите от простите типове се записват по начин, близък до общоприетия в математиката. Например: • 27, 14 - целочислена константа; • -3.15 и 5Е-3 - реални константи; • true u false - логически константи със съответни стойности "вярно" и "невярно"; • 'а', 'А', '_' - знакови константи. Простите типове данни биват два вида - дискретни и реални. Дискретните типове се характеризират с това, че всички стойности на типа могат да се подредят по големина последователно една след друга. Това означава, че за всяка константа от някой дискретен тип е известно коя е предходната и коя е следващата (с изключение съответно на най-малката и най-голямата). Пр.2: 1. Целочисленият тип е дискретен. 2. Реалният тип не е дискретен т.к. за дадена реална константа неможе да се посочи коя е непосредствено следващата (предходната) по големина. Реален тип данни Съществуват два стандартни идентификатора (имена), чрез които се дефинират реален тип данни: float u double. 1.Множество от стойности. а/ множеството от стойности на реален тип float се състои от числа в диапазона от -3.40282347Е38 до 3.40282347Е38, записвани със седем значещи цифри. б/ множеството от стойности на реален тип double се състои от числа в диапазона от -1.79769313486231570Е до 1.79769313486231570Е, записвани с петнайсет значещи цифри. Трябва да се внимава да не се излиза извън посоченото множество от стойности. Обратното може да доведе до грешки в програмата. Реалните константи се записват с десетична точка (3.1415, -0.0007, 9.9) или с порядък (-0.002Е-6, 5Е11, 0.1Е10). При запис чрез порядък изразът "Е-6" е равностоен на 10-6, съответно "Е+11" е еквивалентно на 10¹¹. Пр.3. 1. 0.2Е3=200 2. 0.00025Е4=2.5 2. С величините от реален тип (float и double) могат да се извършват операциите: "+" - събиране; "-" - изваждане "*" - умножение; "/" - деление. Пр.4. Нека х е име на променлива от реален тип float (double). Тогава следните записи са коректни: 1. х + (1.35 - 67.89) 2. ((х*2.24 + 5.112) - 3.14) / 5 3. За реалните величини са валидни известните от математиката релации за сравнение.Те се осъществяват чрез следния запис: "==" - равно; "!=" - различно; ">" - по-голямо; ">=" - по-голямо или равно; "<" - по-малко; "<=" - по-малко или равно. 4. В Java са вградени някои стандартни функции за работа с реални числа. Най-често използваните от тях са: • Math.abs (x) - връща като резултат абсолютната стойност на израза в скобите т.е. в случая връща |х|; • Math.sqrt (x) - връща като резултат корен квадратен от израза в скобите; • Math.cos (x) - връща като резултат косинуса на израза в скобите; • Math.sin (x) - връща като резултат синуса на израза в скобите; • Math.tan (x) - връща като резултат тангенса на израза в скобите; • Math.PI - връща като резултат числото РІ т.е. 3.14; • Math.pow (x, y) - връща като резултат числото х на степен у, където х и у са променливи от реален тип (float или double); • Math.round (x) – закръгля реалното число х до цяло число; • Math.floor (x) – закръгля реалното число х до по-малкото цяло число; • Math.ceil (x) – закръгля реалното число х до по-голямото цяло. Пр.5. 1. Math.abs (-34.7) - връща като резултат 34.7; 2. Math.sqrt (16) - връща като резултат 4; 3. Math.pow (4, 2) - връща като резултат 16; 4. Math.round (3.4) - връща като резултат цялото число 3; 5. Math.round (3.6) - връща като резултат цялото число 4; 6. Math.floor (3.6) - връща като резултат цялото число 3; 7. Math.ceil (3.6) - връща като резултат цялото число 4. Всяка стандартна функция има име и определен брой аргументи от даден тип. Тя извършва съответното действие над своите аргументи и връща като резултат единствена стойност от определен тип. Дискретни типове данни Стойностите от всеки дискретен тип могат да се сравняват. Те могат да се номерират последователно с поредни номера - числата 0,1,2,3... По този начин 0 съответства на най-малката стойност, 1 - на следващата и т.н. Целочисленият тип данни е дискретен тип. Целочислен тип данни Съществуват четири стандартни идентификатора, чрез които се дефинира целочислен тип данни: byte, short, int и long. 1. Множество от стойности. а/ множеството от стойности на целочислен тип byte е в диапазона от –128 до 127; б/ множеството от стойности на целочислен тип short е в диапазона от –32 768 до 32 767; в/ множеството от стойности на целочислен тип int е в диапазона от –2 147 483 648 до 2 147 483 647; г/ множеството от стойности на целочислен тип long е в диапазона от –9 223 372 036 854 775 808 до 9 223 372 036 854 775 807. Нека отново отбележим, че трябва да се внимава да не се допускат грешки от препълване, възникващи когато някой от методите на класа се опитва да присвои по-голяма (по-малка) стойност, отколкото може да съхрани променливата от зададения тип. 2. С величини от целочислен тип могат да се извършват следните операции: “+” – събиране; “-” – изваждане; “*” – умножение; “/” – деление; “%” – деление по модул; “++” – увеличение с 1; “--” – намаление с 1. Когато последните две са в ляво от променливата, то те се прилагат преди използването на променливата в израз. Ако са в дясно, увеличението или намалението се прави след използване на променливата в израз. Пр. 6 1. 9%2 – т.к. 9/2 връща резултат 4.5, имаме цяла част 4 и модул (остатък) 5, следователно 9%2 ще върне като резултат 5; 2. 8%2 – аналогично, следва че ще получим като резултат 0 т.к. 8 се дели на 2 без остатък; 3. 9%4 – ще върне като резултат 25 т.к. 9/4 е 2.25. 3. За целочислените типове данни са в сила релациите за сравнение: “= =” (равно), “!=” (различно), “>” (по-голямо), “<” (по-малко), “>=” (по-голямо или равно), “<=” (по-малко или равно). 4. Най често използваните стандартни функции за работа с цели чиса са: а/ Math.abs (x) – връща като резултат абсолютната стойност на х; б/ Math.pow (x, y) – връща като резултат х на степен у. Знаков тип данни Стойностите на величините от знаков тип са елементи на крайно множество от знакове, между които се предполага, че е въведена наредба. В паметта на компютъра знаковете се представят с кодове, представляващи цели неотрицателни числа, а наредбата между два знака се определя от техните кодове – един знак е “преди” друг, ако неговият код е по-малък. Едно от най-често използваните в компютрите множество от знакове и кодове, съответства на американския стандартен код за обмен на информация (ASCII). Знаковият тип в езика Java се декларира чрез стандартния идентификатор char. 1. Множеството от стойности на знаковият тип данни се състои от 256 знака с поредни номера от 0 до 255. За означаване на определен знак (константа от знаков тип) той се загражда с апострофи, например ‘а’, ‘_’, ‘ ‘ (интервал). 2. Стандартни операции за работа със знакови величини няма, но са позволени релациите за сравнение: <, >,>=, <= и т.н. Деклариране на данните Всяка величина в програма (клас), написана на Java, има строго определен тип. Декларирането на константи се извършва с помощта на служебната дума final. Тя се изписва пред типа на константата и показва, че зададената величина е постоянна и няма да се променя по време на изпълнението на класа. Пр. 7 CODE
При декларирането на променливи първо посочваме какъв е типа на променливата и след това нейното име. Името на променливата трябва да е свързано с контекста й. Задаването на стойност на променливата може да се извърши още при нейното деклариране или по-късно в програмата. Пр. 8 CODE
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||
