Човекът се е съхранил през хилядолетията благодарение на способността си да мисли и помни.
Има някаква ирония в това, че каменните плочи от древността и силициевите съединения, използвани днес в “умните” машини, си приличат.
Общото между тях обаче не е само предмет на физиката или химията.
За мен, а и не само за мен, общото между тях е способността на човека да ги накара да му бъдат полезни.
Намирам нещо красиво в това. Имайки усещането за красота дори в най-прозаичните неща, ние с лекота можем да разберем как абстрактното мислене може да ни бъде полезно.
В последната статия видяхме как можем да съхраним в скаларна променлива стоковата наличност на един супермаркет или пък страниците на един сайт.
Интересно би било да узнаем как тази информация може да бъде записана върху твърдия диск така, че да я ползваме отново щом ни потрябва или пък да я променяме в зависимост от реалностите на пазара.
Ще се запознаем с няколко варианта на това как да съхраняваме информация за последващо използване.

1. Две думи за ФАЙЛА

Какво представлява файлът?
Не е ли просто място върху твърдия диск, което си има име. В действителност дори не е задължително той да се намира върху твърдия диск.
Съществуват най-различни представи за файл, всяка от които е работеща в определени случаи. Ние, които мислим Pro-Perl-y, ще се затрудним да отговорим еднозначно.
Понеже Perl е език от високо ниво (поне така се твърди), той ни дава възможност да не се интересуваме особенно какво е физическото изражение на един файл. Все пак необходимо ни е да можем да си го представим логически.
И така… Как си представяме файла като място за съхранение на информация? Отговорът е “Както си искаме”.
Дори философският въпрос за разликата между текстов и двоичен файл би могъл да не ни интресува особено, в случай че ползваме някой от готовите модули от CPAN(Comprehensive Perl Archive Network) или работим на такава операционна система.
Приятелски настроени луди геннии  са помислили преди нас и са решили въпроса на достатъчно ниско ниво, използвайки Perl или C, така че ние потребителите просто да си вършим работатата без да се притесняваме.
По подразбиране Perl разглежда файловете като масиви,чиито елементи са редовете във файла.
Perl ползва логическото понятие за нов ред – (n). Различните операционни системи обаче разбират по различен начин понятието за нов ред.
За DOS-подобните системи като Windows новият ред в текстовите файлове е комбинация от ASCII знаците �x0D�x0A – (rn) На MAC-машини новият ред е винаги �x0D (r), а за UNIX-подобните е �x0A (n). Така  под MAC и UNIX няма разлика между двоични и текстови файлове в този смисъл.
В зависимост от това за каква платформа е компилиран Perl, той ще ползва физическият нов ред адекватно, а ние винаги можем да пишем n, знаейки, че ще бъдем разбрани правилно.
Ще се научим да работим директно с текстови файлове, а другите ще обработваме, използвайки готови модули.