Файлове
Отваряне

CODE

1 2 3 4 5 6 7

$stuff="c:/scripts/stuff.txt"; open (STUFF, $stuff) or die $!; while (<STUFF>) { print "Line number $. is : $_"; }

  
Задаваме във един скалар пътя до даден файл. Функцията open има две променливи, който трябва да се зададат. Първата е името, което ще се даде на отворения файл, което ще се използва за достъп до него, наричано още filehandle. Втората променлива е името на файла, в случая скалара $stuff го съдържа. Функцията die прекъсва програмата и изкарва последната системна грешка ($!), ако отварянето на файла не е било успешно.
Предполагам вече се досещате какво е това - while (<STUFF>). <> - този оператор наричан диамант служи за четене от файлове. В него се поставя filehandle за да се прочита файла. Функцията while прочита един ред от файла изпълнява нещо с него и после пак докато се стигне до последния ред. Специалната променлива $. - съдържа номера на, реда от който се чете в момента.

Запис

CODE

1 2 3 4 5 6

$out="c:/scripts/out.txt"; open OUT, ">$out" or die "Cannot open $out for write :$!"; for $i (1..10) { print OUT "$i : The time is now : ",scalar(localtime),"n"; }

В този скрипт първо отваряме файл и го означаваме с filehandle OUT. Функцията for се изпълнява 10 пъти, като всеки път записва във файла out.txt текущата дата и час. Когато на print му се посочи даден filehandle, в случая OUT, тя знае че записите трябва да се правят в този filehandle. Ако не е зададен filehandle, използва по подразбиране STDOUT, което е монитора на компютъра.
@ARGV: Аргументи от командния ред
Perl притежава специален масив наречен @ARGV. Това е списък от аргументи следващи името на скрипта на командния ред. Стартирайте следния код:

CODE

1 2 3 4 5

perl myscript.pl hello world how are you foreach (@ARGV) { print "$_n"; }

Друг начин да направите същото е :

CODE

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29

while (<>) { print ; } или: print <> ; Директории glob @fa=<C:/*.*>; # Масива се попълва със всички файлове на C:/ @fa=<C:/*.html>; # Попълва се само от файлове с разширение html @ga=glob ("C:/*.com"); # Прави същото, но тук може да се задава и със скалар, допуска интерполация @ga=glob ("$ааа/*.com"); # например в $ааа е зададен пътя open(SESAME, "filename"); # прочита от съществуващ файл open(SESAME, "<filename"); # същото open(SESAME, ">filename"); # създава файл и записва в него open(SESAME, ">>filename"); # допълва съществуващ файл open(SESAME, [/quote] output-pipe-command"); # изпраща информация open(SESAME, "input-pipe-command [quote]); # приема информация $dir=shift; # shifts @ARGV chdir $dir or die "Can't chdir to $dir:$!n" if $dir; while (<*>) { print "Found a file: $_n" if -f; }

Функцията chdir променя текущата директория, от която може да се чете, на друга подадена на chdir, в случая, която е зададена от скалара $dir, който пък си взима стойността от командния ред. След това while прочита всички файлове в текущата директория, преминава ги през теста -f, и ако са файлове се изпечатват на екрана.

CODE

1 2 3 4 5 6 7 8

$dir =shift; $type='txt'; chdir $dir or die "Can't chdir to $dir:$!n" if $dir; while (<*.$type>) { print "Found a file: $_n"; }

Тук в директорията ще се търсят файлове само с разширение зададено от $type, което в случая е txt.
readdir - как да четем от директория
Има и фукция readdir, с която може да направим по друг начин горния пример:

CODE

1 2 3 4 5 6 7

$dir= shift || '.'; opendir DIR, $dir or die "Can't open directory $dir: $!n"; while ($file= readdir DIR) { print "Found a file: $filen"; }

Първата разлика с горния пример, е че ако няма стойност в @ARGV, то $dir = ., което ще е текущата директория. След това отваряме директорията, анаголично на командата open използвана за файлове, но тук е opendir и задаваме възможност, ако директорията не може да бъде отворена то да нои се съобщи. Функцията readdir прочита съдържание на един ред и го подава на скалара $file.

@files=readdir(DIR);
По този начин се прочита цялото съдържание на директорията и попълваме с нея масива @files.
За да затворим един filehandle на файл или директория използваме close или closedir.
Функциите telldir и seekdir
По-долу е представен работещ скрипт, който ще Ви даде представа за използването и значението на двете функции telldir и seekdir.

1. Променяме местоположението и вече всички файлове който ще отваряме
   
2. ще се отварят от директорията D:/
   

chdir "D:/";

1. Отваряме директорията . - което означава, че ще отворим D:/
   

opendir (GLAV,".");

1. Прочитаме всеки файл или директория който се намират в D:/ (не трябва да Ви смущава, че това е
   
2. дял на диска, просто така ми е по удобно за писане - разглеждайте го като директория
   
3. все едно, че е C:/my documents/mitko/
   

while ($a=readdir GLAV) {

1. Подаваме на $b къде се намира манипулатора на директорията в момента
   
2. Това е число което отговаря на файл или директория която е прочетена последна
   

$b=telldir GLAV;

1. Изпечатваме дадения файл или директория и позицията му
   

print "$an$bn";

1. Създаваме масива @dirtell който ще съдържа всички позиции на файловете и директориите в D:/
   
2. за да може да ги използваме после с функцията seekdir
   

push @dirtell,$b;
}

1. По-долу на мястото на XXX в $dirtell[XXX] въведете някаква стойност валидна за дължината на масива
   
2. и ще видите, че ще бъде прочетена файла или директорията който отговаря на посочената стойност
   

CODE

1 2 3

seekdir GLAV,$dirtell[XXX]; $v=readdir GLAV; print "$vn"