Това е материал, само за начинаещите. Ако имате известен опит с DOS, няма да ви е много трудно.
Една от най-често използваните команди мисля, че е 'ls'. Тя показва съдържанието на текущата директория, като извежда списък с файловете и поддиректориите в нея. Ако приложите командата с опцията '-l', ще видите подробна информация за атрибутите на файловете и директориите като дата на създаване, размер, потребителски привилегии. С опцийката  '-a' ще видите скритите файлове и директории, чиито имена започват с “.”. Ако искате да видите съдържанието на някоя друга директория, трябва да я добавите като допълнителен параметър.
Тук вече ще използвам(предполагам и вие) два важни термина за командния ред – опция и параметър. Опцията казва на командния интерпретатор по какъв начин да изпълни командата, ако имаме някакви изисквания, а параметърът дава допълнителна информация за обекта на командата (например: файл или директория).
Ще изпълним следната поредица от команди и вижте резултата.
проста команда
CODE

1

'ls'

команда с опция
CODE

1

'ls -la'

команда с опция и параметър
CODE

1	'ls -la /usr'

ВНИМАНИЕ: За разлика от DOS, в Linux за разделител между директориите и файловете се използва '/'!
Ако се опитаме да стартираме команда, която не съществува, Linux ще ви предупреди за това. Предупреждение “Permission denied” и отказ ще получите и ако се опитате да стартирате команда, за която нямате необходимите права. Linux следи за това дали имате право да четете или променяте файловете.
Имайте предвид, че за разлика от DOS, Linux прави разлика между малки и големи букви. Това означава, че директориите '/home/ivan' и '/home/Ivan' са различни. Същото е и с командите. Ако решите да изпълните 'LS' вместо 'ls', ще видите съобщение, че няма такава команда. Това също е една от първите разлики с командния ред на DOS, където еднакво успешно можете да изпълните 'dir' и 'DIR'.
Как да се ориентирате в командния ред, ако не знаете командите?
Е добре аз ще ви дам най-използваните

CODE

1	cd [директория]

    Преминава в дадена поддиректория.

CODE

1

cd ..

    Връщате се една директория по-нагоре.

CODE

1	cd /[директория]

    Преминава в дадена директория спрямо коренната '/'. Този начин на означение се нарича абсолютен път до директорията за разлика от горепосочения, който е относителен и зависи от текущата директория, в която работите в за момента.

CODE

1

cd

    Преминава в домашната директория на текущия потребител

CODE

1	cp [файл-обект] [крайна цел]

    Копира файл.

CODE

1	ln -s [файл-обект] [име на линк]

    Създава символна връзка към файл-обект.

CODE

1	ls [директория]

    Показва съдържанието на посочена директория.

CODE

1	ls -l [директория]

    Извежда подробна информация за файловете, съдържащи се в дадена директория (размер, дата на създаване, потребителски права, вид).

CODE

1	ls -a [директория]

    Показва скритите файлове в дадена директория. Това са файлове, чиито имена започват с “.”. Linux не ги показва по подразбиране.

CODE

1	mkdir [име на нова директория]

    Създава нова директория с избрано име.

CODE

1	more [име на файл]

    Показва съдържанието на текстов файл. Алтернатива на командата 'more' е командата 'less'.

CODE

1	mv [файл-обект] [крайна цел]

    Премества/преименува даден файл.

CODE

1	rm [име на файл]

    Изтрива даден файл.

CODE

1	rm -r [директория]

    Изтрива рекурсивно дадена директория. Когато кажете на Linux да изтрие една директория, съдържаща поддиректории, той ще откаже и ще ви предупреди, че директорията не е празна. Ако му кажете да го направи рекурсивно, той ще започне триенето от поддиректориите нагоре.

CODE

1	rmdir [директория]

    Изтрива директория, която не съдържа поддиректории.

CODE

1	man [име на команда]

    Извежда подробна информация за дадена команда. Например, ако не знаете как да изтриете рекурсивно една директория, изпълнете 'man rm' и ще видите помощната информация.

Само тези знам!

Файловата йерархия в Linux наподобява на един ГОЛЯМ корен с множество разклонения. Обикновените файлове могат да имат всевъзможни разширения, а могат да нямат и никакви. От разширенията на файловете не зависи това дали те са изпълними или не. Можете да срещнете много често и “файлове-фантоми”, които заместват съществуващи някъде на друго място файлове. Това са символните връзки, които имат много широко приложение в Unix. Ще ги различите по знака “@” преди името на файла и, разбира се, по нулевия размер, който подсказва, че това всъщност не е самият файл. Бледо подобие на символните връзки са познатите ни shortcuts в Windows, но тези тук притежават много повече възможности и могат да се явяват пълни заместители на действителните файлове или дори цели директории.