Пред вас е документът "Как да отпечатавме под Linux", съдържащ информация какво трябва да направите, ако искате да генерирате, прегледате и отпечатате към принтер или факс каквото и да е под GNU/Linux (и други видове Unix като цяло). Почти всичко от написаното тук важи в голяма степен и за потребителите, използващи свободен софтуер на други, Unix - подобни операционни системи.

Бележка на преводача: ще приемам с благодарност всички забележки и коментари по превода, дори и дребни.


1 Въведение
"Как да отпечатваме под Linux" би трябвало да съдържа всичко, което ви е необходимо да знаете, за да можете да настроите услугите за печат на вашата Linux машина/и. Както обикновенно става в живота, това е малко по - сложно от посочи - с - мишката - и - щракни светът на Microsoft и Apple, но освен това то е по - гъвкаво, и със сигурност по - лесно за администриране на големи локални мрежи.

Настоящият документ е структуриран по такъв начин, че за мнозинството от четящите го ще е достатъчно да прочетат първата половина от него (приблизително). По - мъглявата и зависима от различните ситуации информация е концентрирана главно във втората половина; тя може лесно да бъде открита в Съдържанието. За мнозинството от хората навярно най - важно ще бъде да прочетат написаното в глави 10 и 11.

Ако намирате този документ, или Интернет страницата LinuxPrinting.org за ползотворни, не пропускайте шанса да си купите нещо (мастило например), като проследите съответните връзки на страницата; такива покупки подпомагат страницата и документа.

Тъй като версиите 3.х и нагоре са изцяло пренаписани, липсва много от информацията от предишните редакции на документа. Това е направено умишлено,понеже по - старите версии достигаха големина от 60 печатни страници и нагоре. Ако не откриете отговора на вашия въпрос тук, ви препоръчвам следното: а)прегледайте по - старите версиин на адрес LinuxPrinting.org , и б)напишете ми писмо за това какво трябва да съдържа документа, а го няма.

LinuxPrinting.org е правилното място за откриване на последната версия; естествено, документа се публикува от metalab.unc.edu , и неговите най - близки до вас огледални копия на LDP.


1.1 Терминология
Старал съм се да използвам еднаква терминология в целия домумент, с оглед на това и потребителите на свободни Unix - подобни операционни системи (ОС), и тези с други ОС, използващи свободен софтуер, да имат полза от написаното. За беда се срещат много нееднозначни термини, а освен тях има и много проблематични еднозначни термини; за да бъдат ясни нещата, по - долу съм изложил малък речник на използваните термини:


Unix
Unix е операционна система, създадена в Bell Labs от различни разработчици. Множество операционни системи, преобладаващо комерсиални, се основават на нея, и също се включват в името Unix.
Un*x
Un*x е една объркваща дума, използвана за да се означават с нея всички Unix - подобни операционни системи. Unix - подобните операционни системи осигуряват за свой естествен API нещо сходно на програмния интерфейс POSIX. GNU/Linux, FreeBSD, Solaris, AIX, и дори системи със специално предназначение, като Lynx и QNX, са Un*x.
Linux
Linux е Unix - подобно ядро и малка подредба от (драйвери за) периферни устройства, написано от Linus Torvalds и стотици други програмисти. Около нефо се формира основата на най - широко използваната Un*x операционна система.
GNU
Проектът GNU (Gnu's Not Unix - GNU не е Unix) представлява едно дългосрочно развойно усилие на разработчици, стремящи се да създадат свободна, подобна на Unix операционна система. GNU проектът се явява родител на мнозинството от съвременните движения за свободен софтуер.
GNU/Linux
Операционната система GNU/Linux представлява завършена система, състояща се от Linux ядро, периферните му програми, и GNU работна среда - в това число библиотеки, полезни приспособления, софтуер за крайни потребители, и т.н. RedHat, Debian, Caldera, SuSE, TurboLinux, и други подобни компании представляват комерсиални доставчици  на цялата GNU/Linux система.

1.2 История
В момента четете четвъртото поколение на документа "Как да печатаме подLinux". Ето накратко неговата история:


Аз написах първата версия в отговор на множеството питания относно отпечатването във comp.os.linux , и я публикувах. По този начин изпреварих проекта "КАК-ДА" (HOWTO), започнал няколко месеца по - късно. На практика това беше първият документ от тип "Често Задавани Въпроси/ЧЗВ/" (FAQ), който беше наречен "КАК-ДА". Тази версия беше в прост текстов формат.
След включването в проекта "КАК-ДА", "Как да отпечатваме" беше слято с "ЧЗВ за lpd" на Brian McCauley (A.McCauley@bham.ac.uk">B.A.McCauley@bham.ac.uk); нашето съавторство продължи близо две години. Добавихме и някои неща, написани от Karl Auer (Auer@anu.edu.au">Karl.Auer@anu.edu.au). Тази версия беше създадена във формат TexInfo, и можеше да бъде открита като PS, HTML, Info или обикновен текстов файл.
След като за повече от година "Как да отпечатваме" беше изоставено, и опита да се намери някой, който да поддържа документ, излезе неуспешен, се случи и пренаписването му. Тази версия беше създадена във формат SGML , използвайки LinuxDoc DTD  и пакета SGML-Tools-1. Започвайки от версия 3.27 и нагоре, той съдържаше обобщена информация за поддържаните принтери; преди версия 3.27 никога не е имало списък със съвместимите принтери в това "КАК-ДА" (!).
В средата на Януари 2000г. научих за съществуването на PDQ. Предлаганият от PDQ механизъм за отпечатване е толкова по - добър от този на lpd, че аз прекарах множество часове играейки си с настройките му, след това пренаписах част от документа, и промених номера на версията му на 4.
В средата на 2000г. преместих Интернет страницата си за печата на адрес
www.linuxprinting.org, и там започнах да предлагам по - мощни конфигурационни приспособления. Също така преобразувах това HOWTO в DocBook формат, и започнах да добавям информация за CUPS, LPRng, и GPR/libppd.
В края на 2001г. започнах да използвам GNU Free Documentation License, който ми изглежда много подходящ. Също така си поставих за цел да внеса яснота, относно това какво е специфично за Linux, и какво не е; има множество популярни Unix - подобни ядра, и те всички използват един и същ софтуер за разпечатване.
Настоящият превод със заглавие ``Как да отпечатваме под Linux'' е направен на November 25, 2001 от Росен Караиванов. Засега в преведения документ липсват посочваните фигури и връзките към цитираните страници в Интернет. Моля изпращайте мнения, забележки и коментари на адрес selibum@yahoo.com

1.3 Copyright
Permission is granted to copy, distribute and/or modify this document under the terms of the GNU Free Documentation License, Version 1.1 or any later version published by the Free Software Foundation; with no Invariant Sections, with no Front-Cover Texts, and with no Back-Cover Texts. A copy of the license is included in Section 20.


Авторски права
Копирането, разпространяването и/или променянето на този документ е позволено при спазване условията на GNU Лиценза за Свободна Документация, Версия 1.1 или следващи, публикувани от Free Software Foundation; без Invariant Sections, без Front-Cover Texts, и без Back-Cover Texts. В част 20 има копие на GNU Лиценза.

Настоящият превод се явява Modified Version според условията на Лиценза за Свободна Документация, и следва да се разпространява съобразно този Лиценз.


2 Бързо начало
Най - бързият начин да започнете да отпечатвате е да използвате съответните инструменти за настройка, предоставени от доставчика ви. Изхождайки от преположението, че в тях има поддръжка за драйвер за вашия принтер, и също така предполагайки, че вашият доставчик ви е предоставил този драйвер, следва основните настройки да бъдат направени лесно и бързо по този начин. Повече информация за инструментите за настройка, предоставяни от различните доставчици, можете да намерите в част 9.

Ако не се получи с инструментите на доставчика ви, би трябвало да си изясните дали въобще ще можете да ползвате вашия принтер. Проверете списъка на съвместимите принтери в част 5.3.1, а също и в споменатата тук Интернет страница.

Ако има работещ драйвер за вашия принтер, проверете дали разполагате с този драйвер, и се снабдете с него ако го нямате. В повечето случаи ще можете да намерите Ghostscript пакет, включващ нови и предоставени от трета страна драйвери. Ако не намерите, може да си компилирате сами; това не е лека задача, но за сметка на това е добре документирана. в част 10 можете да намерите повече информация за Ghostscript.

След като инсталирате драйвера, опитайте отново да направите настройките за принтера си с помощта на инструментите на доставчика ви. В случай на неуспех, изберете си някой от предоставяните от трета страна инструменти, описани в част 8. Ако и така не успеете, ще трябва сами да направите настройките; отново погледнете в част 8.

Ако и след това резултата е несполучлив, ще трябва да проверите дали не грешите някъде. Вероятно ще бъде най - добре първо да прочетете целия документ, за да придобиете усещане как работят нещата; така ще бъдете в по - добра позиция при търсене на грешки.


2.1 Откъде да се потърси помощ
В Usenet групите comp.os.linux.hardware, comp.os.linus.setup, и comp.periphs.printers има множество общи запитвания, свързани с  разпечатването. Въпросните групи са много посещавани, и със сигурност там можете да се намери отговор; проверете също и в архивите на Deja.com. Аз също съм създал няколко linuxprinting.foo новинарски групи; те са достъпни едновременно и като форуми на Интернет страници, и през NNTP; вижте на страницата в Интернет.

Поразровете се също така и в Интернет за решение на вашия проблем. Като начало би било добре да погледнете на LinuxPrinting.org; там има връзки към други станици и проекти. Получавам множество писма с въпроси, отговорите на които могат да бъдат намерени на моята страница, или в документацията доставена ви с принтера.

Ако ви е необходима допълнителна помощ, моля опитайте с новинарските групи, кореспондентските списъци, отдела за поддръжка на вашия доставчик, и т.н., преди да попитате мен. Въпреки че се опитвам да отговоря на всяко писмо, което съм получил, на практика не съм успял да изпратя отговор на около 10 % от получените през последната година писма. И нещата ще се влошават за в бъдеще. Ако все пак искате да се свържете с мен, направете го чрез форумите на LinuxPrinting.org; така ще имате шанс да получите отговори и от други хора, като същевременно въпросът ви, и евентуалните отговори, ще останат на публично място в архива.


3 Как да отпечатваме
На практика вие използвате различни команди, когато искате да печатате, в зависимост от софтуера за управление на печат който използвате.


3.1 С PDQ
Мнозинството от операционните системи в наше време се доставят с lpd, така че тази част се явява неприложима. Нека го кажа сега, аз препоръчвам на хората да инсталират и използват PDQ в мнозинството от случаите, вместо (или като добавка към) lpd. PDQ е навярно най - лесна за разбиране и ползване, докато CUPS е сред по - мощните системи, предназначени за много по - опитни потребители. И при двете системи поддръжката на различни настройки по принтерите, и възможностите за интересни конфигурации, са много по - добри, отколкото при LPD.

Когато използвате PDQ, вместо командата lpr трябва да използвате командите pdq или xpdq. И двете работят почти като lpr, т.е. те отпечатват зададените им файлове, или стандартния вход ако не е зададен файл.


3.1.1 Xpdq
Xpdq е приложение за X Windows, което показва списък от наличните принтери и обобщена информация за опашката от задачи за отпечатване (включваща текущите и предишни задачи). Във File менюто има предостваени две възможности - едната е да се отпечатват определени файлове, а другата - да се отпечатва стандартния вход. Във диалога Driver Options, можете да изберете каквито искате настройки, от зададените за вашия драйвер за принтера; обикновено се избира дали да се дуплексира, каква да бъде разделителната способност, какъв вид хартия се използва, с какви размери, и т.н.


3.1.2 Pdq
Командата за отпечатване от команден ред при PDQ системата е наречена просто pdq. В мнозинството от ситуациите тя може да се използва на мястото на lpr; тя възприема -Р аргумента за определяне на принтер. Също както и lpr, pdq отпечатва или зададения файл (файлове), или стандартния вход.

Настройките за принтера могат да се променят посредством -о и -а аргументите.


3.2 С LPD и командата lpr
Ако вече сте настроили lpd системата да отпечатвате на принтера си, или вашия системен администратор е направил това, или пък вашият системен доставчик, тогава всичко, което трябва да направите, е да научите как да използвате командата lpr. Документа "Printing Usage HOWTO" изчерпателно покрива тази тема, както и някои допълнителни подробности, касаещи управлението на опашката за отпечатваните задачи. Можете също така просто да прочетете man страницата на lpr(1).

Казано с прости думи, трябва да посочите името на опашката за печат с -Р, и да зададете името на файла, който ще отпечатвате (или нищо, ако печатате от стандартния вход). По традиция настройките на драйвера не могат да се променят от lpr, но различните системи понякога приемат определени аргументи като -o, -Z, или -J.


3.3 Инструменти за отпечатване с графичен интерфейс
Болшинството от системите за отпечатване, сами по себе си, предоставят като средство за общуване само най - основни команди за командния ред. Възможно е, вместо да използвате директно lpr, да пожелаете да придобиете и използвате по - обогатен интерфейс. Лесните за използване графични интерфейси, като цяло, дават възможност да се променят множество от настройките за разпечатване (например кой принтер, какъв тип хартия, и др.). Е, някои от тях могат да имат и допълнителни възможности.


3.4 GPR
GPR, създаден от Thomas Hall, изпозлзва част от кода на CUPS за филтриране на Postscript задачи, и предоставя на ползвателите се лесен контрол върху настройките на задачите за печат. Някои от тези настройки (като многократен печат, избор на страници, и др.), са вградени директно в GRP, докато мнозинството от останалите са реализирани в принтера, или във филтрите на системата за управление на печата.

GPR работи с LPD или LPRng; може и да се компилира специално, за да работи с усъвършенстваната от VA Linux версия на LPD. Когато е нормално компилиран, той използва директно libppd на VA, за да произведе специфичния за принтера Postscript, и след това го предава на командата lpr. Когато е компилиран за LPD на VA, той предоставя Postscript задачата ви за печат непроменена на командата lpr, заедно с добавка от настройки, които сте указали. Това е доказуемо най - добрият път, тъй като той позволява на системата за печат да препрати Postscript на различен принтер. За нещастие този случай изисква специалната за VA Linux версия на LPD, соято все още не е много разпространена (макар инсталацията и , разбира се, да е рутинна).

За да използвате GPR, първо си изберете принтер (според името на LPD опашката), и се уверете, че GPR е заредил правилния PPD файл. Ако не го е направил, ще се наложи вие да уточните името на PPD файла, и да изберете желаните настройки на принтера в диалога Printer Configuration (този диалог се появява при натискането на бутона Printer Configuration; в него има спечифични настройки за принтера, взети от PPD файла).

Веднъж след като сте направили настройките на принтера си в GRP, вие можете да отпечатвате, като укажете името на файла за печат, и изберете подходящите настройки от панелите 'Common' или 'Advanced'. Настройките от панела 'Common' са вградени в директно в GPR за всички принтери, докато тези в 'Advanced' се дефинират от PPD файла за вашия принтер. Можете да видите тези панели с настройки на Фигура 2 и Фигура 3.


3.5 QtCUPS
Ако използвате CUPS и KDE, навярно бихте спряли избора си на QtCUPS - един приятен инструмент за управление на CUPS - разпечатването с графичен интерфейс. Заедно с него получавате и библиотека, която се грижи за тясната взаимообвързаност с KDE средата; разработчиците на KDE могат с минимални изменения да поддържат CUPS разпечатването през QtCUPS.

Също както в XPP, в QtCUPS наскоро добавиха цифрови настройки за поддръжка на Foomatic, така че свободни драйвери за CUPS с Foomatic ще бъдат напълно контролируеми от графичния интерфейс.


3.6 XPP
Друг добър избор за CUPS представлява програмата XPP (вж. Фигура 5). XPP и изграден на основите на библиотеката FLTK, и следователно признава единствено графичния интерфейс.

За да разпечатате нещо с ХРР, просто стартирайте програмата хрр и посочете файл за печат (или нищо, в случай че използвате хрр на мястото на lpr за разпечатване от стандартния вход). След това изберете принтер от списъка с конфигурираните принтери, и направете желаните от вас настройки по различните панели. На Фигура 6 можете да видите примерен панел със стандартни CUPS настройки .

Когато се използва с моята система за драйверен интерфейс Foomatic, ХРР ще ви позволи да използвате и цифрови параметри, за които няма поддръжка в CUPS. Сред тях обикновено са неща като разширено управление на цветовете, изравняване на касетата, и т.н. На Фигура 7 можете да видите такъв пример.

Можете да запазите всички промени, които сте направили по настройките, като натиснете бутона 'Save Settings'.


3.7 XPDQ
PDQ лесно може да се настрои да отпечатва към опашките за печат на мнозинството от използваните системи, а синтаксисът на настройките му позволява много лесно да се дефинират каквито пожелаете филтри и потребителски настройки за отпечатваните неща. Следователно можете много успешно да използвате xpdq за посредник на LPD - разпечатването.

За повече информация вижте в част 6.2.


4 Устройства за печат в ядрото
Има два напълно различни драйвера за паралелния порт; кой от драйверите ще използвате, зависи от версията на ядрото ви (последното можете да разберете с командата uname -a). Драйверът беше променен във версията на ядрото 2.1.33; на практика всички съвременни системи използват ядра с версия 2.2 или по - висока, така че спокойно можете да скочите оттук направо на разела за parport устройството.

Има наколко детайла, които са общи за двата драйвера. И най - вече следното: много хора откриват че Linux не може да открие паралелният порт на компютъра им, докато не забранят "Plug and Play" във BIOS. (Това не е изненадващо; проблемите със PnP при не-PCI устройства при Windows и въобще навсякъде са близо до бедствени).


4.1 Устройството lp (ядра <= 2.1.32)
Linux ядрото (версия <= 2.1.32), при положение че сте компилирали в него или заредили като модул драйвера за lp устройството (изходът от cat /proc/devices трябва да съдържа устройството lp ако то е заредено), предоставя едно или повече от следните устройства: /dev/lp0 , /dev/lp1 и /dev/lp2. Тези устройства НЕ се присвояват динамично, всяко съответства на определен входно/изходен адрес. Това означава, че вашият първи принтер може да бъде lp0 или lp1, в зависимост от ващия хардуер. Просто опитайте и двете.

Някои потребители съобщават, че техните двупосочни lp портове не могат да бъдат открити от ядрото, когато използват стари еднопосочни принтерски кабели. Проверете дали изполвате съвременен кабел.

Не е възможно да използвате драйверите lp и plip едновременно на един и същи порт (до версия 2.0 на ядрото). Обаче може да зареждате единия или другия драйвер ръчно, или чрез kerneld при версии на ядрото 2.х (и след 1.3.х). Чрез внимателно настройване на прекъсванията и др. такива се предполага, че можете да стартирате plip на един порт и lp на друг; с нетърпение очаквам някой да ми каже че е направил успешно това само от команден ред.

Има едно малко приспособление, наречено tunelp, с помощта на което, като root, можете да настроите използването на прекъсванията от lp устройствата при ядра 2.0 и нагоре, а също и други неща.

Когато lp драйверът е компилиран в ядрото, можете да използвате командния ред на LILO/LOADLIN , за да установите адреса и прекъсването на порта, които драйверът да използва.

 

Синтаксис:       lp=port0[,irq0[,port1[,irq1[,port2[,irq2]]]]]

 

Например:       lp=0x378,0 или lp=0x278,5,0x378,7

 

Забележете, че когато изпозвате този метод, трябва да посочите *всички* портове, които искате да бъдат взети пред вид, няма значения по премълчаване. Можете да деактивирате вградения в ядрото драйвер посредством lp=0.

Когато драйверът се зарежда като модул, е възможно да се уточнят входно/изходния адрес и прекъсването на командния ред на програмата insmod (или във /etc/conf.modules за да въздействате на kerneld), използвайки обикновения синтаксис за аргументи на модулите. Параметрите са io=port0,port1,port2 и irq=irq0,irq1,irq2. За повече информация относно insmod командата можете да прочетете нейната man страница.

**За тези от вас, които (подобно на мен) никога не могат да открият стандартните номера на портовете, когато им потрябват, те са като във вторият пример по-горе. Другият порт (lp0) е на 0х3bc. Нямям идея кое прекъсване използва той.

Първичният код на драйвера за паралелния порт в Linux ядрото се намира в
/usr/src/linux/drivers/char/lp.c


4.2 Устройството parport (ядра >= 2.1.33)
Започвайки от ядро 2.1.33 (достъпно и като кръпка към ядро 2.0.30), lp устройството се явява просто клиент на новото устройство parport. Добавянето на parport коригира известна част от проблемите, които бяха причинявани от стария lp драйвер - то може да споделя порта с други драйвери, може динамично да присвоява на достъпните паралелни портове номера на устройствата (вместо да прави фиксирана връзка между входно/изходните адреси и устройствата), и т.н.

Навлизането на новото устройство parport даде възможност да се появят множество драйвери за устройства за паралелния порт, като Zip устройства, записващи CD-R/RW устройства, и т.н. Някои от тези драйвери могат да бъдат открити и за версии на ядрото 2.0; просто потърсете в Интернет.

Главната разлика, както навярно забелязвате (поне докато става въпрос за отпечатване), е че ядрата, базирани на parport устройството, динамично присвояват lp устройствата към паралелните портове. Така това, което под Linux 2.0 е било lp1, може под Linux 2.2 да бъде, да речем, lp1. Уверете се, че сте проверили как стои този въпрос, ако сте обновили старото си ядро с lp драйвер, с по-ново с parport драйвер.

Най - често срещаните проблеми с това устройство произлизат обикновено от неправилната му настройка:


Дистрибуцията
При някои от разпространяваните дистрибуции файлът /etc/modules.conf (или /etc/conf.modules) не е правилно редактиран, в следствие на което драйверът не се зарежда когато това трябва да стане. Използвайки съвременна версия на modutils, въпросните магически редове трябва да изглеждат така:
alias /dev/printers lp                  #само за devfs?
alias /dev/lp*      lp                  #само за devfs?
alias parport_lowlevevl parport_pc    #липсващ в RedHat 6.0 и 6.1
BIOS
При много персонални компютри BIOS приема, че паралелният порт е PnP устройство. По този начин излишно се усложнява работата с това просто устройство. Трябва просто да изключите PnP настройката за вашия паралелен порт ("LPT1" при повечето BIOS-и), в случай че паралелният ви порт не може да бъде открит от Linux драйвера. Правилната настройка обикновено е наречена "legacy", "ISA" или "0x378", но със сигурност не е "disabled".
Повече информация можете да откриете във файла Documentation/rapaport.txt в изходния код на използваното от вас ядро, или като погледнете на web-страницата на parport.

4.3 Серийни устройства.
Серийните устройства под Linux обикновено носят имена като /dev/ttyS1. Полезното приложение stty ви дава възможност да разгледате и промените настройките на серийния порт; setserial ви дава възможност да конфигурирате допълнителни подробности, и да настроите прекъсванията и входно/изходните адреси за някои по-нестандартни портове. Повечко неща по въпроса можете да прочетете в Serial-HOWTO.

Когато използвате бавен сериен принтер с контрол на потока, е възможно да ви се случи някои от поставените задачи за отпечатване да не бъдат изпълнени докрай. Причината за това може да бъде в серийният порт, който в стандартния случай изчиства от буфера си непредадените символи 30 секунди след като порта бъде затворен. Буферът побира до 4096 символа, и в случай че вашият принтер използва контрол на потока и е толкова бавен, че да не може да приеме всичката информация от буфера за 30-те секунди след като софтуера за печат затвори серийния порт, вие ще изгубите (т.е. няма да се отпечата) последното съдържание на буфера. Ако командата cat file > dev/ttyS2 води до пълни разпечатки при къси файлове, но недопечатва по - дълги, навярно сте изпаднали в описаната ситуация.

30 секундният интервал може да бъде променен посредством настройката от командния ред  "closing_wait" на командата setserial (версии 2.12. и следващи). Първоначалното установяване на серийноте портове на машината обикновено се извършва чрез извикване на setserial във файла rc.serial. С това извикване може да се промени "closing_wait" на серийният порт за отпечатване, както и други негови параметри.


4.4 USB устройства
Аз нямам на разположение USB устройство, така че всичко което мога да предложа е само насочващо. След като си направите настройките веднъж, ще имате на разположение файлът за устройство /dev/usb/lp0, който, подобно на този за паралелния порт, можете да посочите в printcap, или като местно устройство на PDQ.

USB е добре документирана в Интернет страницата Linux USB. Би трябвало да имате някакви, малки или големи успехи, с по - късните версии на ядрата 2.2 и с всички версии на ядро 2.4.


5 Поддържани принтери
Linux ядрото позволява да "говорите" на почти всички принтери, които се включват към серийния, паралелния , или USB порт, плюс всеки принтер в мрежата. За съжаление, само това не е достатъчно; трябва също да можете да генерирате информация, която принтерът разбира. Основната част от несъвместимите принтери са тези, обозначававани като "Windows" или "GDI" принтери. Те са наречени така, понеже всичко, или поне една част от език за управление на принтера и конструктивните детайли на механизма му за печатане не са документирани. Обикновено производителите на такива принтери доставят драйвери за Windows, и спокойно ги продават на потребители на Windows; затова и тези принтери биват наричани Win-принтери. Има и случаи, в които производителя доставя драйвери за NT, OS/2 или друга операционна система.

Много от въпросните принтери не работят със свободен софтуер. Някои от Win - принтерите работят, а други само донякъде (обикновено защото някой, използвайки реверсивно инжинерство е установил детайлите, необходими за написване на драйвер). Вижте по - долу списъка с поддържаните принтери за повече подробности за определени модели.

Някои от принтерите заемат междинно положение между двете крайности. Част от моделите на NEC например, предоставят проста форма на поддръжка на стандартния език за отпечатване PCL, което позволява на ползващите софтуер, "говорещ" PCL, да отпечатват с 300dpi, но само NEC знаят как да извадят от тези принтери 600dpi отпечатка.

Имайте пред вид, че ако вече притежавате такъв Win-принтер, могат да се намерят заобиколни начини да се отпечатва на тях от Linux машина, но те не са много лесни, и аз лично не съм ги изпробвал. Във част 12 на настоящия документ можете да намерите повече информация за този тип принтери.


5.1 Postscript
Говорейки за това кои принтери работят със свободен софтуер, най - добрият избор е да си купите принтер, имащ вградена във вътрешното програмно осигуряване (firmware) поддръжка за Postscript. Почти целия софтуер за Un*x, използван за обработване материали за печат, дава като краен резултат информация в Postscript формат, така че очевидно би било хубаво да притежавате принтер, който директно поддържа Postscript. За съжаление тази поддръжка се среща най - вече при лазерните принтери, и в някои случаи се явява скъпа добавка.

Софтуерът по Un*x, а също и книгоиздателската индустрия като цяло, са спрели избора си за предпочитан език за управление на принтери на Postscript. Това се е случило по няколко причини:


Хронология.
Postscript идваше като част от Apple Laserwriter, съвършеният спътник на Macintosh - системата, на която почти изцяло се дължи революцията в настолните издателски системи през 80-те.
Той е независим от устройствата.
Postscript програми могат да бъдат стартирани да извеждат информация на пикселен екран, на векторен екран, на факс машина, и на почти всеки вид печатащ механизъм, без да има нужда да се променя оригиналната програма. Изходът от Postscript програмата ще изглежда по един и същи начин на всяко Postscript устройство, доколкото позволяват възможностите на самото устройството. Преди да бъде създаден PDF, хората обменяха помежду си в мрежите (и Интернет) сложни документи под формата на Postscript файлове. Единствената причина този стандарт да не се задържи, беше липсата на начин за разглеждане на тези файлове под Windows. Затова от Adobe добавиха хипервръзки и компресия към Postscript, нарекоха резултата PDF, разпространиха инструмент за разглеждането му, и създадоха пазар за своите "distiller" инструменти (функционалността на последните е достъпна и посредством ps2pdf и pdf2ps програмите на Ghostscript).
Той е истински език за програмиране.
Postcript е завършен език за програмирене; с него можете да създадете какъвто си поискате софтуер. Това е много полезно например за дефиниране на подпрограми, за да можете да повтаряте сложни неща във вашия документ, например някакво лого или "DRAFT" с големи букви като фон.
Той е отворен.
Postscript е напълно документиран в публично достъпни поредици от книги (които можете да откриете във всяка добра книжарница). Макар че Adobe са го създали и осигуряват преобладаващата част от комерсиалното му приложение, други фирми, като Aladdin, също предлагат независимо създадени приложения.

5.2 Не - Postscript
Отказвайки се от (големия) бюджет, необходим за закупуването на Postscript принтер, на вас ви остава да използвате кой да е принтер, поддържан от Ghostscript - свободният Postscript интерпретатор, използван като заместител на вградената поддръжка на Postscript в принтерите. Трябва да се отбележи, че съобразявайки се с лиценза му, мнозинството от GNU/Linux дистрибуциите се разпространяват с малко остарели версии на Ghostscript. За щастие, обикновенно винаги може да се намери поготвена последната версия на Ghostscript в областта contrib на всяка дистрибуция.

Понастоящем Adobe имат нов език за принтери, наречен PrintGear. Мисля, че това е доста опростен език в двоичен формат, имащ свойства като Postscript, но несъвместим с него. И не съм чувал той да се поддържа от Ghostscript. Но някои от поддърржащите PrintGear принтери изглежда поддържат и друг език като PCL, и те биха могли да работят с GNU/Linux (ако PCL езикът е въведен в принтера а не във Windows драйвера).


5.3 Кои принтери работят?
Ако искате да си купите принтер, можете да проверите предварително на много места дали той ще работи. Целта на съвместно поддържаната база данни за принтери към "Printing HOWTO" е да дава разбираема оценка за състоянието на поддръжката на печата в GNU/Linux. По - долу можете да намерите част от нея; не пропускайте да проверите страницата в Интернет за повече детайли и информация кой драйвер да използвате.

За тези от вас, които искат да си купят нов принтер, най - добре ще бъде да се консултират със списъка от предлаганите от мен принтери. В този списък има предимно цветни мастиленоструйни и монохромни лазерни принтери. Имате възможност да подкрепите настоящия документ, и страницата в Интернет, като проследите някоя от връзките там към различни производители, си купите нещо от тях.

На страницата за съвместими принтери на Ghostscript има списък от работещи принтери, а също и връзки към други страници.

На Dejanews можете да откриете стотици съобщения, от типа на "това работи", и "това не работи". Проверете и на трите места, и когато сте готови, увверете се дали вашият принтер е правилно вписан в базата данни. Ако не е, изпратете вашата информация, така че за в бъдеще той да бъде вписан правилно в този документ.


5.3.1 Списък на съвместимите принтери.
Изброеното тук представлява обобщение на станицата в Интернет. Последната включва основни параметри на принтерите, бележки, връзки към информация за драйвери, поддържана от други потребители документация, Web страници на производителите, и интерфейсни скриптове за използването на драйвери с различни системи за печат (в това число LPD, LPRng, PDQ и CUPS). Версията на този списък в Интернет освен това е жизнена - хората могат да добавят информация по всяко време, така че проверявайте я по - често. И накрая, ако вашият принтер го няма в списъка - добавете го!

Имайте пред вид, че настоящият списък не е евангелие; хората понякога добавят неправилна информация, която аз все някога ще отстраня. Вписвания, които аз лично не съм проверил дали са верни, са отбелязани със звездичка (*). Проверете на Dejanews, дали някой е успял да накара съответния принтер от този списък да работи, преди да си го купите. Ако не можете да откриете информация в Dejanews, пишете ми, и аз ще ви свържа с човекът, направил вписването за съответния принтер.

Принтерите са категоризирани в три типа.


Отличен
Отличните принтери работят отлично - когато разпечатвате, можете да използвате всичките им възможности, в това число цвят, разделителна способност, и т.н. Една малка част от принтерите, притежаващи недокументирани режими с "увеличена разделителна способност" (които няма да можете да ползвате), са вписани като отлични. Като цяло, разликата в качеството на отпечатвания материал е толкова малка, че не си струва да се тревожите за това.
Добър
Можете да печатате добре, но е възможно да има някои малки ограничения, от един или друг тип, за разпечатването или нещо друго.
Частично
Можете да печатате, но навярно без цвят, или само при ниска разделителна способност. Вижте бележките в Интернет версията на списъка за повече информация относно тези ограничения.
Баласт
Не можете нищичко да отпечатате; обикновено това се дължи на липсата на драйвер и/или липсата на документация как да бъде написан такъв. Принтерите от този тип понякога се предлагат на "промоции"; това се случва когато някой открие, че съществуващ драйвер работи, или когато някой напише нов драйвер; би трябвало да соите далеч от такива "промоции".
Във всички случаи, понеже информацията по - долу е предоставена от много хора, за никое от вписванията не мога да дам гаранция че е вярно. Вписванията, отбелязани със звездичка (*), са частично подозрителни. Фактите, от своя страна, лесно могат да бъдат проверени на Интернет страниците на драйвера, и на сървърите на производителя.
И без повече приказки, ето го и самия списък на съвместимите принтери:

 


Alps
 

Частично 
MD-1000, MD-1300, MD-2000, MD-4000, MD-5000.
Apple 
 

Отличен 
Dot Matrix, ImageWriter*, ImageWriter LQ, LaserWriter 16/600, LaserWriter IINTX*, LaserWriter Select 360.
Добър
12/640ps, LaserWriter NT, StyleWriter 2500.
Avery 
 

Отличен 
Personal Label Printer+.
Добър
Personal Label Printer.
Brother 
 

Отличен 
HL-1070, HL-10V, HL-10h, HL-1260, HL-2060, HL-4Ve, HL-630*, HL-720*, HL-720*, HL-730, HL-760, HL-8*, HL-820.
Добър
HJ-400, HL-1040, HL-1050, HL-1060, HL-1240*, HL-1250, MFC 6550MC, MFC4350*.
Частично 
MC-3000, MFC 7150C, MFC8300*.
Балласт
HL-1030, MP-21C.
C.Itoh 
 

Отличен 
M8510.
CalComp 
 

Балласт 
Artisan 1023 penplotter*.
Canon 
 

Отличен 
BJ-10e, BJ-20, BJ-200, BJ-330, BJ-5, BJC-210, BJC-250, BJC-4000, BJC-4100, BJC-4200, BJC-4300, BJC-4400, BJC-600, BJC-610, BJC-620*, BJC-70, BJC-800, GP335/405*, LBP-1260*, LBP-1760, LBP-4+*, LBP-4U*, LBP-8A1*, LIPS III*, LIPS-III*, bjc5000*.

Добър
BJ-300*, BJC-1000, BJC-2000, BJC-210SP*, BJC-240, BJC-4310SP*, BJC-7004*, BJC-80, LBP-4sx*.
Частично 
BJC-4550*, BJC-6000, BJC-7000*, BJC-7100*, MultiPASS C2500*, MultiPASS C3500*, MultiPASS C5000*, Multipass C3000*, Multipass C5500*.
Балласт
BJC-5000, BJC-5100, LBP-430, LBP-460*, LBP-660*, Multipass L6000*.
Citizen 
 

Отличен 
ProJet II*, ProJet IIc*.
Частично 
printiva600C*.
DEC 
 

Отличен 
DECWriter 500i*, DECwriter 110i*, DECwriter 520ic*, LA50*, LA75*, LA75 Plus*, LN03*, LN07*.
Добър
LJ250*, LN17.
Частично 
1800*.
Dymo-CoStar 
 

Отличен 
ASCII 250*, ASCII+*, EL40*, EL60*, LabelWriter II*, LabelWriter XL*, LabelWriter XL+*, SE250*, SE250+*, Turbo*.
Epson 
 

Отличен 
9 Pin Printers high-res*, 9 Pin Printers med-res*, AP3250*, ActionLaser 1100*, LP 8000*, LQ 850*, LQ-24*, LQ-2550*, LQ-500*, LQ-570+*, LX-1050*, SQ 1170*, Stylus Color*, Stylus Color 1520, Stylus Color 400*, Stylus Color 440, Stylus Color 460*, Stylus Color 500*, Stylus Color 600*, Stylus Color 640*, Stylus Color 800*, Stylus Color 850*, Stylus Color I*, Stylus Color II*, Stylus Color IIs*, Stylus Color PRO*, Stylus Pro XL*.
Добър
EPL 5700*, Stylus 300*, Stylus Color 3000*, Stylus Color 660, Stylus Color 740*.
Частично 
Stylus Color 300*, Stylus Color 900*, Stylus Photo 700*, Stylus Photo 750*, Stylus Photo EX*.
Fujitsu 
 

Отличен 
1200*, 2400*, 3400*, PrintPartner 10V*, PrintPartner 16DV*, PrintPartner 20W*, PrintPartner 8000*.
HP 
 

Отличен 
2000C*, 2500C, Color LaserJet 4500, DeskJet 1200C, DeskJet 1200C/PS, DeskJet 1600C, DeskJet 1600Cm, DeskJet 400, DeskJet 420C, DeskJet 500, DeskJet 500C*, DeskJet 510*, DeskJet 520*, DeskJet 540*, DeskJet 550C*, DeskJet 560C*, DeskJet 600*, DeskJet 610C*, DeskJet 610CL*, DeskJet 612C*, DeskJet 660C*, DeskJet 670C*, DeskJet 672C*, DeskJet 682C*, DeskJet 690C*, DeskJet 692C*, DeskJet 694C*, DeskJet 697C*, DeskJet 812C*, DeskJet 850C, DeskJet 855C*, DeskJet 890C, HP LaserJet 2P Plus*, LaserJet*, LaserJet 1100*, LaserJet 1100A*, LaserJet 2 w/PS*, LaserJet 2100M*, LaserJet 2D*, LaserJet 2P*, LaserJet 3*, LaserJet 3D*, LaserJet 3P w/PS*, LaserJet 4 Plus*, LaserJet 4050N*, LaserJet 4L*, LaserJet 4M*, LaserJet 4ML*, LaserJet 4P*, LaserJet 5*, LaserJet 5000*, LaserJet 5L*, LaserJet 5M*, LaserJet 5MP*, LaserJet 5P*, LaserJet 6*, LaserJet 6MP*, LaserJet 8000*, LaserJet 8100*, LaserJet Plus*, Mopier 320*, PaintJet*, PaintJet XL*, PaintJet XL300*.
Добър
DesignJet 650C*, Designjet 750 C Plus*, DeskJet 1100C*, DeskJet 1120C*, DeskJet 310, DeskJet 810C, DeskJet 832C*, DeskJet 870C*, DeskJet 880C*, DeskJet 882C, DeskJet 895C*, DeskJet 895Cxi*, DeskJet 970C*, DeskJet 970Cse, LaserJet 2*, LaserJet 2100*, LaserJet 6P*, OfficeJet Pro 1170Cse*.
Частично 
Color LaserJet 5000, DeskJet 1000C*, DeskJet 710C*, DeskJet 712C*, DeskJet 720C*, DeskJet 722C*, DeskJet 820C*, LaserJet 6L*, OfficeJet 500*, OfficeJet 600*, OfficeJet 625*, OfficeJet Pro 1175C*, PhotoSmart P1100*.
Балласт 
LaserJet 3100*.
IBM 
 

Отличен 
3853 JetPrinter*, 4019*, 4029 10P*, 4303 Network Color Printer*, Page Printer 3112*, ProPrinterII*.
Imagen 
 

Отличен 
ImPress*.
Kyocera 
 

Отличен 
F-3300*, FS-1700+*, FS-3750*, FS-600*, FS-800*, P-2000*.
Добър
FS-3500*.
Lexmark 
 

Отличен 
4039 10plus*, Optra Color 1200*, Optra Color 1275*, Optra Color 40, Optra Color 45, Optra E*, Optra E+*, Optra E310*, Optra Ep*, Optra K 1220*, Optra R+*, Optra S 1250*, Optra S 1855*, Valuewriter 300*.
Добър
1000, 1100*, 2070*, 3000*, 5000*, 5700, 7000*, 7200*.

Частично 
1020 Business*, 2030*, Winwriter 400*, Z51*.
Балласт 
1020*, 2050*, 3200*, Winwriter 100*, Winwriter 150c*, Winwriter 200*, Z11*.
Minolta 
 

Отличен 
PagePro 6*, PagePro 6e*, PagePro 6ex*, PagePro 8*.
Частично 
PagePro 8L*.
Mitsubishi 
 

Отличен 
CP50 Color Printer*.
NEC 
 

Отличен 
P2X*, PinWriter P6*, PinWriter P6 plus*, PinWriter P60*, PinWriter P7*, PinWriter P7 plus*, PinWriter P70*, SilentWriter LC 890*, Silentwriter2 S60P*, Sile