Една от най - съществените услуги в Linux е Web сървърът. Повечето Linux дистрибуции се предлагат с най-популярния днес Web сървър - Apache.

За да проверите дали Apache e инсталиран и стартиран  на вашата машина, отворете някой браузър (Netscape или Konqueror) и въведете следния адрес: http://localhost/.
Ако е стартиран, ще видите тестовата страница на Apache.

Конфигурационните файлове на Apache са httpd.conf, srm.conf, access.conf, mime.types, magic. httpd.conf съдържа общи конфигурационни настройки на сървъра. Обикновенно този файл съдържа цялата конфигурация и това премахва нуждата от srm.conf и access.conf. Файловете magic и mime.types съдържат дефиниции на MIME типове, базирани на разширенията на файловете. Конфигурационните файлове на Apache се намират в file:/etc/httpd/conf/ (местонахождението на тези файлове не е еднакво за всички дистрибуции на Linux).

Конфигурационните данни могат да бъдат разграничени грубо на четири основни категории.

Първата категория обхваща глобалните сървърни директиви, които контролират такива аспекти на сървъра като: неговия адрес, потребителския и груповия акаунт, с които работи; и форматите и местоположенията на неговите дневници. Също така има многобройни опции за оптимизиране на производителността и времето за отговор, както и за задаване на таймаут периоди и лимити, които сървърът използва за своите мрежови конекции.

Друга категория контролира обработката на заявки. Определени директиви дефинират дървото от документи в Web сървъра, като включват местоположението на главната директория за документи и другите директории, които сървърът предлага. Освен това тези директиви контролират как елементите на дървото се представят на клиентите (дали се връщат като файлове, като листинги на директории или като изпълнение на програми от документното дърво). Може да конфигурирате много от аспектите на директорийните листинги, които сървърът предоставя, и да контролирате как се селектират и манипулират документите, преди да бъдат върнати на потребителя.

Третата категория директиви контролира достъпа до нщата, които сървърът връща. Има директиви, които ограничават достъпа само до клиентите, които правят заявки от определени места, и директиви, които ограничават достъпа само до потребителите, които предоставят на web сървърите само комбинация име/парола. Други опции контролират как се прилагат ограничения на достъпа и какви опции са позволени, когато файловете и директориите се обработват от сървъра.

Най-накрая идва системата за обработка на типовете на файловете. Сървърът използва системата за MIME(Multipurpose Internet Mail Extensions) типове, за да информира клиента за типа данни, които връща във всеки от своите документи. Например, ако сървърът идентифицира даден документ като звуков файл, клиентът може да зареди програмата, чрез която да го прослуша, когато го получи.