Протоколи

Интернет (Мрежата) съществува най-вече заради наличието и спазването на ясни и добре описани правила за обмен и обработка на информация между различни хардуерни устройства, компютри и компютърни програми. Тези правила се наричат протоколи. Те са детайлно описани в документи, наречени RFC (Requests For Comment). Можете да ги намерите лесно в Мрежата (просто попитайте любимата си търсачка за RFC). Вероятно имате най-важните и в поддиректорията /usr/doc/rfc на вашата Linux дистрибуция.

За нуждите на мрежовата работа има създаден т.нар. OSI седем-слоен модел, чрез който най-грубо работите в мрежата се разделят на слоеве (нива). За да съществува възможност за комуникация, протоколите поддържат функциите на няколко слоя едновременно. Модела изглежда така:

Application layer предоставя големи приложенията, използващи услуги от по-долния слой. Пример за програма от това ниво е Netscape.
Presentation layer осигурява конкретни услуги. Много протоколи дефинират такива услуги - FTP, HTTP, SMTP, POP3, DNS, BOOTP, DHCP, IRC и пр.
Session layer организира правилния обмен на данни между програмите. Протоколите отнасящи се до това ниво (TCP, UDP) използват механизма на портовете, за да разпределят пакетите между различните програми, а също и различни техники за осигуряване на непрекъснат и коректен поток от данни.
Transport layer пренася пакети информация от една крайна точка до друга в нехомогенна среда (между отдалечени устройства). Най-важният протокол свързан с този слой е IP.
Network layer пренася пакети информация в хомогенна среда (между пряко свързани устройства), като например point-tо-point връзка (PPP,SLIP).
Link layer установява и контролира връзката между устройства, а също реализира схеми за компресиране на предаваните данни. Важни протоколи - LCP, PPP, ARP.
Psychical layer кодира цифровите сигнали по аналогови линии.
Всички протоколи имат своето значение за работата на мрежата, и без съгласуваното им спазване работата на Мрежата е немислима.